Обръщайки се сега, след наставленията, дадени на поканените, към самия домакин, Христос го съветва да не кани на обяд приятели, роднини и богати, а бедни и немощни. Само тогава домакинът може да се надява да бъде възнаграден при възкресението на праведните. Но какво е лошото, ще кажат някои, един богат човек да ти се отплати с гостоприемството си за твоето угощение? Това изобщо не е така страшно, нито пък може да ни отнеме правото да получим небесната награда. Но тук...
Обръщайки се сега, след наставленията, дадени на поканените, към самия домакин, Христос го съветва да не кани на обяд приятели, роднини и богати, а бедни и немощни. Само тогава домакинът може да се надява да бъде възнаграден при възкресението на праведните. Но какво е лошото, ще кажат някои, един богат човек да ти се отплати с гостоприемството си за твоето угощение? Това изобщо не е така страшно, нито пък може да ни отнеме правото да получим небесната награда. Но тук отново не се осъзнава, че Христос всъщност говори какви са условията за влизане в славното Божие Царство, която мисъл е изказвал вече няколко пъти. А именно, че преследвайки земната оценка на своите действия, дори и да са добри, хората губят правото да получат небесната награда (срв. Мат. 5:46, 6:2, 16). От тази гледна точка е наистина опасно, когато за всяко добро дело ще намираме награда на земята и ще приемаме тези награди: така да се каже, ще получим своето и няма да можем да разчитаме на друго, по-висше. Не бива обаче да се мисли, че с тези думи Христос изобщо забранявал да се канят на богати хора и приятели; тук очевидно има хипербола.
“когато възкръснат праведните”. Христос учи, че няма да има възкресение само на праведните, а възкресение на всички – и на праведните, и на неправедните (срв. Лука 20:35; Йоан 5:25 и сл.). Ако тук Той говори само за възкресението на праведните, то го прави с оглед на фарисеите, които са смятали, че само праведните ще бъдат удостоени с възкресението.
Проф. А. П. Лопухин
Обръщайки се сега, след наставленията, дадени на поканените, към самия домакин, Христос го съветва да не кани на обяд приятели, роднини и богати, а бедни и немощни. Само тогава домакинът може да се надява да бъде възнаграден при възкресението на праведните. Но какво е лошото, ще кажат някои, един богат човек да ти се отплати с гостоприемството си за твоето угощение? Това изобщо не е така страшно, нито пък може да ни отнеме правото да получим небесната награда. Но тук отново не се осъзнава, че Христос всъщност говори какви са условията за влизане в славното Божие Царство, която мисъл е изказвал вече няколко пъти. А именно, че преследвайки земната оценка на своите действия, дори и да са добри, хората губят правото да получат небесната награда (срв. Мат. 5:46, 6:2, 16). От тази гледна точка е наистина опасно, когато за всяко добро дело ще намираме награда на земята и ще приемаме тези награди: така да се каже, ще получим своето и няма да можем да разчитаме на друго, по-висше. Не бива обаче да се мисли, че с тези думи Христос изобщо забранявал да се канят на богати хора и приятели; тук очевидно има хипербола.
“когато възкръснат праведните”. Христос учи, че няма да има възкресение само на праведните, а възкресение на всички – и на праведните, и на неправедните (срв. Лука 20:35; Йоан 5:25 и сл.). Ако тук Той говори само за възкресението на праведните, то го прави с оглед на фарисеите, които са смятали, че само праведните ще бъдат удостоени с възкресението.