От Лука свето Евангелие – глава 13 – стих 32

Виждате, че Той възвестява онова, което възнамерява да извърши – нещо, което, както знаел, ще смути редиците на фарисеите. Затова те искали да Го отстранят от Йерусалим, като се страхували, че чрез чудесата Си Той ще обърне мнозина към вярата. Но тъй като тяхната цел не останала скрита за Него като Бог, Той заявява Своето намерение – онова, което им било омразно. <…>

Това означава, че по Своя собствена воля Той ще понесе страданието на кръста за спасението на света. Очевидно Той знаел как и кога ще приеме смърт по плът.

Господ отговаря на фарисеите: “Идете, кажете на тази лисица”, която ви е изпратила, т.е. на Ирод.

“днес”. Този израз означава определено време, известно на Христос, през което Той ще остане в Перея, въпреки всички планове и заплахи на Ирод.

“ще свърша”, (τελειοῦμαι, който навсякъде в Новия Завет се използва като страдателен залог), или – ще стигна до края. Но какъв “край” има предвид Христос тук? Не е ли това Неговата смърт? Някои учители на Църквата и църковни писатели (блаженият Теофилакт, Евтимий Зигабен) и много западни учени са разбирали израза в този смисъл. Но според нас Господ  тук несъмнено говори за края на настоящата Си дейност, която се състои в изгонване на бесове от хората и изцеление на болести и която се случва тук, в Перея. След това ще започне друга дейност – в Йерусалим.