Жената, разбира се, получила закваската така, както и Църквата – благодарение на щедростта на Господа; получила свише по силата на любовта и вярата. Тя я скрила в три мери брашно, докато всичко не втасало (Лука 13:22).
Тя направила това, като извършвала своето служение – да носи словото на живота в Азия, Европа и Африка, докато всички краища на земята не се разпалят с огъня на любовта към Небесното Царство. (Беседи върху Евангелията)
Това не може да се изпълни сред изкушенията на века, ако евангелската жена не положи в трите мери брашно закваската, с която тук се сравнява Царството Небесно, докато не вкисне всичко. Защото има три мери, както вече казах, които се отнасят към плътта, душата и духа – но към онзи дух, чрез който всички ние живеем, докато се намираме в това тяло. Така става, когато разпуснатостта на плътта не взема надмощие, когато душата не бива потискана от прегрешенията на плътта...
Това не може да се изпълни сред изкушенията на века, ако евангелската жена не положи в трите мери брашно закваската, с която тук се сравнява Царството Небесно, докато не вкисне всичко. Защото има три мери, както вече казах, които се отнасят към плътта, душата и духа – но към онзи дух, чрез който всички ние живеем, докато се намираме в това тяло.
Така става, когато разпуснатостта на плътта не взема надмощие, когато душата не бива потискана от прегрешенията на плътта и когато мярката на живота в целия човек се пази безпогрешно. Но понеже равенството на мерите трудно се поддържа без помощта на Църквата и учението, тази жена, която представлява образ на Църквата, смесва с тях добродетелта на духовното учение, докато целият вътрешен човек, скрит в сърцето, не се издигне до благодатта на небесния хляб.
Наистина, учението на Христа подобава да бъде наричано добра закваска, защото Христос е хляб, а апостолът е казал: „един хляб сме ние многото, едно тяло“ (1 Кор. 10:17). Тогава има само една закваска, когато плътта не желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17). (Тълкуване на Евангелието от Лука 7)
Закваската, макар и малка по количество, веднага обхваща всичко изцяло и бързо му предава своите свойства. Така действа в нас и Божието слово. Прието вътре в нас, то ни прави свети и непорочни. Прониквайки в нашия ум и сърце, то ни прави духовни. Павел казва: „духът ви, душата и тялото във всичката им цялост да се запазят без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос“ (1 Сол. 5:23). Бог на всички ясно показва, че божественото слово се разлива дори...
Закваската, макар и малка по количество, веднага обхваща всичко изцяло и бързо му предава своите свойства. Така действа в нас и Божието слово. Прието вътре в нас, то ни прави свети и непорочни. Прониквайки в нашия ум и сърце, то ни прави духовни. Павел казва: „духът ви, душата и тялото във всичката им цялост да се запазят без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос“ (1 Сол. 5:23). Бог на всички ясно показва, че божественото слово се разлива дори в дълбините на нашето съзнание. <…>
Ние приемаме разумната и божествена закваска в нашия ум. Разбираме, че с помощта на тази драгоценна, свята и чиста закваска можем да бъдем духовно безквасни и да нямаме в себе си нищо нечестиво от този свят, а да бъдем чисти, свети причастници на Христа. (Коментари върху Евангелието от Лука 96)
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Жената, разбира се, получила закваската така, както и Църквата – благодарение на щедростта на Господа; получила свише по силата на любовта и вярата. Тя я скрила в три мери брашно, докато всичко не втасало (Лука 13:22).
Тя направила това, като извършвала своето служение – да носи словото на живота в Азия, Европа и Африка, докато всички краища на земята не се разпалят с огъня на любовта към Небесното Царство. (Беседи върху Евангелията)