От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 58

Нима дяволът е онзи противник, с когото християнинът трябва да се примири? [Не], но нека потърсим онзи противник, с когото трябва да се съгласим, за да не ни предаде на съдията, а съдията – на своя служител; нека го потърсим и да се помирим с него.

Ако грешиш, твой противник е Божието слово. Например, доставя ти удоволствие пиянството – то ти казва: „Не прави това“. Доставя ти удоволствие празното любопитство и празнословието – то ти казва: „Не прави това“. Доставя ти удоволствие прелюбодейството – Божието слово ти казва: „Не прави това“.

Във всеки грях, който искаш да извършиш по своя воля, то ти казва: „Не прави това“. То е противник на твоята воля, докато не стане създател на твоето спасение.

О, колко благ е този противник, колко полезен противник!

Без изключение всички ние на земята сме виновни за прегрешения. Злият сатана се бори против нас, обвинявайки ни, защото той е наш враг и беззаконник.

Понеже сме на път, преди да достигнем края на настоящия си живот, нека се избавим от него. Нека прекратим прегрешенията, в които сме виновни. Нека го накараме да замълчи.

Нека придобием благодатта, която е от Христа, Който ни освободи от всяко съмнение и наказание, избави ни от страх и мъки.

Нека се боим, че ако нашата нечистота не бъде очистена, ще застанем пред съда и ще бъдем предадени на нечестивите, на мъчителите, от чиято жестокост никой не може да избяга.

Те ще изискат отговор за всяко прегрешение, извършено някога – било то малко или голямо.

Всеки от нас понася наказание за отделните си престъпления и според качеството и вида на престъплението се определя размерът на наказанието. Трябва да приведа едно свидетелство от Писанията за наказание и голяма парична глоба.

Един бива наказан с дълг от петстотин динария и трябва да ги плати, друг – с петдесет динария. И на двамата тази сума е простена от кредитора (срв. Лука 7:41–42). След това, както казва Писанието: „Доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта“ (Мат. 18:24) – той беше осъден за десет хиляди таланта.

И защо да привеждам още примери?

Когато мъчителят (събирачът на дългове) идва, за да изиска, аз му се противопоставям. Зная, че ако нищо не дължа, той няма власт над мен. Но ако съм длъжник, тогава мъчителят ще ме хвърли в тъмница, както се казва: „Противникът ще те поведе при началника, началникът – при съдията, а съдията ще те предаде на мъчителя, а мъчителят ще те хвърли в тъмница“ (срв. Лука 12:58).

И какъв е законът на тази тъмница? Няма да изляза от нея, докато мъчителят не ми позволи да изляза и докато не изплатя всичките си дългове. (Беседи върху Евангелието от Лука)

“Кога отиваш”. С помощта на притча Господ още повече подчертава идеята, че е необходимо да се възползваме от знаменията на времето, които се случват сега, а съдържанието на притчата отново е взето от всекидневния живот.

Добре постъпва този, който, без да завежда дело в съда, бърза да се помири със своя противник или заемодател, защото съдът няма да се смили над неплатежоспособен длъжник и ще го предаде на мъчителя (πράκτωρ), чието задължение при гърците е било да събира всички дългове.

Така и Господ чрез тази притча съветва Своите слушатели да извършат колкото се може по-скоро това, което се изисква от тях при сегашното положение на нещата, т.е. да се покаят колкото се може по-скоро за упорството си, с което не са искали да признаят в Христос изпратения от Бога Месия, и по този начин да се избавят от заплашващия ги Божи съд (същото наставление се намира и в Мат. 5:25 – 26, но тук то е по-на място, отколкото там).

Господ обаче оставя на самите хора да приложат тази притча към себе си. Това не е трудно да се направи, защото времето, в което живее този народ, наистина прилича на делови отношения между длъжник и кредитор. Още Йоан Кръстител е проповядвал покаяние и е възвестявал идването на Господа на съд, а след това Самият Христос е свидетелствал за Себе Си пред народа като за Изкупител от греха и е внушавал идеята за строгата отговорност, на която ще бъдат подложени всички непокорни на Неговите увещания. Ако сега хората пренебрегнат всички средства, които им се предлагат, за да се освободят от вината си пред Бога, Бог ще постъпи с тях като с длъжника от притчата.