и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
“няма де да събера плодовете си”. Богаташът, разбира се, е знаел, че има хиляди нуждаещи се хора, на които е трябвало да даде излишъка от реколтата, но сякаш изобщо не се е смятал за длъжен да помага на ближните си и е мислел само за себе си, за да е спокоен за бъдещето, когато може би няма да има реколта.
Няма посочени паралелни места.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Какво прави богатият човек, заобиколен от голямо изобилие многобройни блага? В смут и тревога той говори като бедняк. Той пита: „Какво да направя?“ (Лука 12:17). Не вижда бъдещето. Не насочва погледа си към Бога. Не пресмята стойността на своите разходи, за да придобие за ума онези съкровища, които са на небесата. Не изпитва любов към бедните и не желае да вижда в това награда. Не съчувства на страдащите. Това не му причинява болка и не пробужда състрадание. В още по-голямо безумие той решава да удължи живота си, сякаш и него жъне от земята. Той казва: „Ще кажа на душата си: душо, много блага имаш, събрани за много години; почивай, яж, пий, весели се“ (Лука 12:19).
О, богаташо, може да се каже: „Имаш хамбари за плодовете си, но откъде ще получиш своите дълги години? По повеля Божия твоят живот е съкратен.“ Бог, както ни се казва, му рече: „Безумнико! Тази нощ ще ти поискат душата; а това, което си приготвил, кому ще остане?“ (Коментар към Евангелието от Лука, 89)