И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
Той ни учеше, че богохулството е най-тежкото от човешките прегрешения. Казваше, че „на всеки, който каже дума против Сина Човечески, ще се прости; но който похули Светия Дух, няма да му се прости“ (Лука 12:10).
Какво има тук неясно? Ако Спасителят има предвид, че ако някой от нас изрече презрителна дума спрямо един обикновен човек, ще получи прошка, когато се покае, това е разбираемо. Понеже Бог по природа е благ, Той освобождава от вина всички, които се каят.
Но от друга страна, проклятие и вечно наказание – и в този свят, и в бъдещия – са неизбежни за онези, които са похулили Самия Бог.
Под „Светия Дух“ Той няма предвид само Лицето на Светия Дух, но цялата природа на Божеството, която включва Отца, Сина и Светия Дух. Спасителят казва и на друго място: „Бог е дух“ (Йоан 4:24).
Следователно хулата против Духа е хула против цялото върховно Битие. Защото природата на Божеството, както ни е открита в светата и дивна Троица, е една.
(Срв. Мат. 12:31 – 32).
От изповядващите Христос речта преминава към невярващите в Христос, които ще говорят срещу Сина Човешки, а от тях – към хулителите на Светия Дух.
От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 31
Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
От Марка свето Евангелие – глава 3 – стих 28
Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 5 – стих 16
Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.
От Марка свето Евангелие – глава 3 – стих 28
Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
А сега обърни внимание защо Господ казва: „Който каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но който похули Светия Дух, няма да му се прости ни в този век, ни в бъдещия“ (Лука 12:10).
Нима едно е оскърблението спрямо Сина, а друго спрямо Светия Дух? Не. Понеже едно е достойнството, едно е и оскърблението.
Ако някой, заблуден от човешкото си виждане, си позволи да помисли нещо непристойно за плътта Христова (защото не ни подобава да мислим суетно за това вместилище на добродетелите, плода на утробата на Девата), той носи вина; но и на такъв не е отказана милостта, която може да придобие чрез вяра.
Но ако някой действително отрича достойнството, величието и непреходната сила на Светия Дух и смята, че бесовете се изгонват не чрез Светия Дух, а чрез Веелзевул, такъв не може да моли за милост, понеже сам се е направил вместилище на светотатство.
Който отрича Духа, отрича и Бога Отца и Сина, защото Духът Божи е също и Дух Христов. (Три книги за Светия Дух)