От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 39

Мария дойде и седна при нозете на Иисус (Лука 10:39). Тя седеше там, като на твърда и сигурна земя, при нозете на Този, Който беше простил греховете на грешницата. Вече беше сплетен венецът, чрез който Мария да влезе в Царството на Първородния. Тя избра добрата и благодатна част – Христос, която остава с нея завинаги, както е казано: „и тя няма да ѝ се отнеме“.

Любовта на Марта обаче бе по-пламенна от любовта на Мария, защото от момента, в който Той влезе в дома им, тя Му служеше неуморно. „Нима не Те е грижа? Кажи ѝ да ми помогне!“ (Лука 10:40). И когато Той дойде да възкреси Лазар, именно Марта първа изтича да Го посрещне.

В какво намираше наслаждение Мария, когато слушаше Господа? Какво ядеше тя? Какво пиеше? Знаете ли какво беше нейната храна и питие? Нека попитаме Самия Господ, Който приготвя тази трапеза за Своите служители. Да попитаме Него.

Той казва: „Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще бъдат наситени“ (Мат. 5:6). От този извор, от тази житница на праведността, светата Мария, седяща при нозете на Господа, получи няколко трохи. Защото Господ ѝ даваше толкова, колкото тя можеше да понесе.

А пълнотата на онова, което възнамеряваше да даде на бъдещата Си трапеза, дори учениците, дори апостолите тогава не биха могли да вместят. Защото Той им каза: „Още много имам да ви кажа, но сега не можете да го понесете“ (Йоан 16:12).

В какво, тогава, намираше наслада Мария? Какво ядеше тя? Задържам се над тези слова, защото и сам се наслаждавам на тях. Ще дръзна да кажа: Тя вкусваше Този, Когото слушаше.

Ако тя вкусваше истината, нали Сам Той каза: „Аз съм истината“ (Йоан 14:6)? Той е, Който се вкусваше, защото е хлябът, „слязъл от небето“ (Йоан 6:41). Това е онзи хляб, който възстановява човека и не го изтощава. (Проповеди)