От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 33

Съвсем необикновено звание имаше дошлият самарянин: този, когото свещеникът и левитът презряха, той от своя страна не презря. Не презирай и ти, заради това сектантско име, Онзи, Който ще те изпълни с възхищение, щом разтълкуваш името Му; защото името „самарянин“ означава „пазител, хранител“. Такъв е неговият превод.

Кой е този Пазител? Не е ли Този, за Когото е казано:
„Господ пази простодушните“ (Пс. 114:6)?

Както има юдей „по буквата“ и юдей „по духа“, така и има самарянин външен и самарянин тайнствен, скрит. И тъй, Самарянинът, Който слезе, а кой е слизал от небесата, ако не Син Човешкият, Който е на небесата и се възнесе на небесата? (Йоан 3:13), като видя онзи човек, полумъртъв, когото дотогава никой не бе могъл да изцели (както и онази жена с кръвотечението, изразходвала целия си имот по лекари), приближи се до него.

Тоест, Той се съгласи да страда заедно с нас, и, като се смили над нас, направи Себе Си наш ближен.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Само самарянинът (вж. Мат. 10:5), човек, който сякаш не би трябвало да прояви загриженост за един евреин, пък бил той и ранен, се смилил над нещастника, когато го видял. Той превързал раните му, полял ги с вино и елей, както съветвала тогавашната медицина, и като го качил на магарето си, го завел в една гостилница (кервансарай, където имало стопанин, който приемал пътници). На следващия ден, като си тръгвал, той поверил ранения на грижите на домакина, като му дал малко пари – два денара (съотв. на 8 гр. сребро), надявайки се скоро да се върне отново и тогава да се разплати напълно с домакина.