И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
“глас от облака”. В древността Всемогъщият Господ слязъл на Синайската планина сред страшни гръмотевици, мрак и буря, но сега от ясното небе се спуснал светъл облак, подобен на този, от който в древността Господ говорил на Мойсей при входа на скинията, и засенчил Христос и двамата Му небесни посетители, като изпълнил с благоговеен страх тримата апостоли, когато видели как той се разпростира около тази свещена троица. Този облка беше символ на присъствието на Самия Бог, защото Сам Господ се приближил до това славно зрелище, за да свидетелства за Своя предвечен Син. Появата на Мойсей и Илия не била достатъчна, за да прослави Христос. Когато апостол Петър изразил желанието си, облак светлина ги засенчил и от него се чул глас: “Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение; Него слушайте”.
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 18 – стих 15
Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Него слушайте, -
От Матея свето Евангелие – глава 3 – стих 17
И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
От Матея свето Евангелие – глава 17 – стих 5
Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Гласът на Отца не им забрани да слушат Моисей и Илия, тоест Закона и пророците. Той по-скоро убеди всички тях, че преди всичко трябва да слушат Сина, защото Той дойде, за да изпълни Закона и пророците (Мат. 5:17). Той запечата [в тях], че светлината на евангелската истина трябва да се предпочете пред всички образи и неясни знаци на Стария Завет.
Благодарение на благосклонния план, създаден от Божеството, когато времето на Кръста приближаваше, Той ги укрепи, за да не се разклати вярата на апостолите, когато Господ бъде разпнат. Той им откри как Неговата човешка природа ще бъде възвисена от небесната светлина след Възкресението. Небесният глас на Отца ги увери, че Синът е съвечен с Отца в Своето божество, за да могат, когато настъпи часът на Неговите страдания, да бъдат по-малко наскърбени от смъртта Му. Те помнеха, че след смъртта Му Той скоро щеше да бъде прославен, макар че в Своето Божество винаги е бил прославян от Бог Отец.
Ала понеже апостолите бяха телесни и по природа крехки, те се уплашиха и паднаха по лице, когато чуха Божия глас. Но понеже Господ е благ и милостив Владика във всичко, Той веднага ги утеши със Своето слово и докосване и ги изправи. (Слова за Евангелието)