От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 13

Ако кажем накратко, под петте хляба (Лука 9:13) се разбират петте книги на Моисей. Те не са „пшенични“, а „ечемични“ — и то с право, защото принадлежат към Стария Завет.

Знаете, че ечемикът е такъв, че до сърцевината на зърното се стига трудно — то е обвито в твърда люспа, която е толкова плътно сраснала със самото зърно, че се отделя мъчно. Така е и с писанията на Стария Завет: те са покрити с „люспите“ на плътските наредби и постановления. Но ако човек успее да достигне до сърцевината им, до истинския смисъл, тя храни и засища душата.

Трактат върху Евангелието на Йоан

Но Христос, в Своето състрадание, предварил техните опасения и сам съобщил на Филип за трудностите. Последвало кратко обсъждане. За да се купи дори парче хляб за такава маса хора, щели да са нужни поне двеста динария, но дори и да имали такава сума в общата си каса, нямало нито време, нито възможност да направят необходимите покупки. Апостол Андрей споменал, че едно момче имало пет ечемични хляба и две риби, но очевидно подобен запас бил толкова малък, че не си заслужавало да се споменава. “Кажи им да си легнат”, спокойно отговорил Христос (Мат. 14:13 – 21, Марк 6:30 – 44, Лука 9:10 – 17, Йоан 6:1 – 15).

Имената на двамата ученици – Филип и Андрей, не се споменават от евангелист Лука в описанието на случая.