„Усетих сила, която излезе от Мен“ каза Той с право. Защото пророците нямаха сила, която да излиза от тях самите; те вършеха чудеса чрез Божията благодат. Но Иисус, като Източник на всяко благо и на всяка сила, притежава силата в Себе Си, и тя изхожда от Него. Христос изцели жената два пъти: първо излекува болестта ѝ, а след това успокои страха в душата ѝ, като ѝ каза: „Дерзай, дъще!“.
„Кой се допря до Мене? … Сила излезе от Мене“ (Лука 8:45–46). Подобно слово нашият Лекар изрече само в този случай, при никаква друга среща с болест Той не каза това. А тази болест е добре позната на много лекари: когато се сблъскваха с нея, те скърбяха понеже не можеха да я излекуват, а единствено да облекчат страданието. Лечебното изкуство се изправяше пред страшна болест и само прибавяше болка към болката. Но когато дойде всесилното Божество и краят на дрехата...
„Кой се допря до Мене? … Сила излезе от Мене“ (Лука 8:45–46). Подобно слово нашият Лекар изрече само в този случай, при никаква друга среща с болест Той не каза това. А тази болест е добре позната на много лекари: когато се сблъскваха с нея, те скърбяха понеже не можеха да я излекуват, а единствено да облекчат страданието. Лечебното изкуство се изправяше пред страшна болест и само прибавяше болка към болката.
Но когато дойде всесилното Божество и краят на дрехата Му срещна болната, тя усети в тялото си, че е изцелена от болестта (Марк 5:29). Когато се изчерпа човешкото изкуство, облечено във всякаква мъдрост, тогава се възвести Божествената природа, облечена в одежди.
Защото Той се облече в плът и слезе при човечеството, за да може човечеството да получи от Него. Той яви Своята Божествена природа чрез знамения за вяра. Не гледай само Неговата човешка природа. Той яви човешката Си природа, за да повярват горните, че Той е от долните; и яви Своята Божествена природа, за да се утвърдят долните, че Той е от горните.
Той прие човешка плът, за да може човешката природа да премине към Неговата Божествена природа; и яви Своята Божествена природа, за да не бъде потъпкана Неговата човешка природа.
Защото Аз усетих –каза Той – сила да излиза от Мен (Лука 8:46). Това е извън пределите на нашите възможности и, вероятно, дори отвъд пределите на възможностите на ангелите — да излъчват някаква сила от своята собствена природа, като нещо, което съществува само по себе си. Такова действие е признак, присъщ единствено на природата, която е над всичко и превъзхожда всичко. Всяка сътворена същност е надарено от Бога с власт, било то за изцеление или за нещо подобно, но не...
Защото Аз усетих –каза Той – сила да излиза от Мен (Лука 8:46). Това е извън пределите на нашите възможности и, вероятно, дори отвъд пределите на възможностите на ангелите — да излъчват някаква сила от своята собствена природа, като нещо, което съществува само по себе си. Такова действие е признак, присъщ единствено на природата, която е над всичко и превъзхожда всичко.
Всяка сътворена същност е надарено от Бога с власт, било то за изцеление или за нещо подобно, но не я притежава сама по себе си, а като нещо, дадено ѝ от Бога. Всички неща са дадени и произведени в творението и нищо от това не може да се измени.
Като Бог Той каза: „Усетих, че излиза сила от Мене.“
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Усетих сила, която излезе от Мен“ каза Той с право. Защото пророците нямаха сила, която да излиза от тях самите; те вършеха чудеса чрез Божията благодат. Но Иисус, като Източник на всяко благо и на всяка сила, притежава силата в Себе Си, и тя изхожда от Него. Христос изцели жената два пъти: първо излекува болестта ѝ, а след това успокои страха в душата ѝ, като ѝ каза: „Дерзай, дъще!“.