От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 43

Подобно на онази жена, която изразходва цялото си имущество за лекари, множеството езически народи се лиши от всички природни дарования и пропиля цялото богатство на своя живот. Тя — праведна, кротка, благочестива, бърза към вярата, но сдържана от скромността: защото на срамежливостта и на вярата е присъщо да признават немощта, без да се отчайват в милостта.

И тъй, като беше кротка, тя се докосна до края на дрехата; като вярваща – се приближи; като благочестива — повярва; като мъдра — разбра, че е изцелена. Така и повярвалите в Бога праведни прости люде от езичниците се засрамиха от греха, за да го оставят; донесоха вяра, за да повярват; проявиха благочестие, за да поискат; придобиха мъдрост, за да усетят своето и чуждото изцеление; имаха твърда надежда, за да признаят, че отнемат чуждото…

Какво означава, че и дъщерята на началника умира на дванадесет години, и тази жена страда от кръвотечение дванадесет години? Не трябва ли да се разбира така, че когато синагогата е пълна със сила, Църквата страда? Падането на едната е сила за другата, понеже „чрез тяхното падане дойде спасение на езичниците“ (Рим. 11:11), и краят на едната е начало за другата — начало не в смисъл на раждане, а в смисъл на спасение, „ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници“ (Рим. 11:25).

Тълкувание на Евангелието от Лука

Изцелението излизаше от устата на Иисус и породи вярата, изказана с устата на жената. Той даде явно изцеление и поиска явна цена. Изцелението, излизащо от Неговите уста, можеше да се чуе публично, и Той поиска и открито изповядана с уста вяра.

Но макар жената да изповяда пред всички, те не ѝ повярваха, още повече, че страданието ѝ беше скрито. Когато Господ отвори очите на слепия, те Го нарекоха безумец; и когато Той върна Лазар от смъртта, някои хора, дори измежду онези, които видяха със собствените си очи, не повярваха.

Ето защо [после] Той върна към живот дванадесетгодишното момиче. Онзи, Който можеше да върне в тялото жизнената сила, запазена в продължение на дванадесет години, можеше също да спре и да прогони потока кръв, продължил дванадесет години. Онзи, Който можеше да облекчи една болест, можеше също да премахне и друга. Онзи, Който беше способен да оживи всички мъртви членове на това малко момиче, беше способен да излекува утробата на жената.

Но сред тълпата (която несъмнено включвала някои от фарисеите и учениците на Йоан, с които Той разговарял, както и митари и грешници, които Го следвали непрекъснато) имало един човек, който не бил завладян от любопитство да види какво ще направи Той за началника на синагогата (Мат. 9:18 – 26, Марк 5:21 – 43, Лука 8:40 – 56). Това било една жена, която от дванадесет години страдала от тежка болест, която я съкрушавала мъчително, още повече че по онова време хората смятали, че тази болест е пряко следствие от греховните навици. Напразно била изхарчила състоянието си, търсейки облекчение при много известни лекари, но всичко това само още повече навредило на здравето ѝ и сега, като последно, отчаяно средство, искала да изпита какво може да получи напълно безплатно от божествения Лекар.