Изцеленият човек беше неопровержимо доказателство за извършеното чудо. Той беше станал толкова здрав в ума си, че позна Иисус и Го помоли да бъде с Него. Вероятно се боеше, че, когато се отдели от Иисус, отново може да попадне във властта на бесовете. Но Господ, показвайки му, че дори и да не е физически с Него, но оставайки под покрова на Божията благодат, може да бъде недосегаем за дяволските мрежи, му каза: „Върни се у дома си и разкажи какво...
Изцеленият човек беше неопровержимо доказателство за извършеното чудо. Той беше станал толкова здрав в ума си, че позна Иисус и Го помоли да бъде с Него. Вероятно се боеше, че, когато се отдели от Иисус, отново може да попадне във властта на бесовете. Но Господ, показвайки му, че дори и да не е физически с Него, но оставайки под покрова на Божията благодат, може да бъде недосегаем за дяволските мрежи, му каза: „Върни се у дома си и разкажи какво ти стори Бог“.
Той не каза: „какво Аз ти сторих“, за да ни даде пример за смиреномъдрие и да ни научи всяко успешно завършено добро дело да приписваме на Бога. А изцеленият прояви такава разумност, че разказваше какво му бе сторил Иисус. Макар Господ да му заповяда да говори за това, което му сторил Бог, той разказваше за направеното от Иисус.
И така, и за нас важи правилото: когато сторим добро на някого, не бива да желаем то да бъде разгласявано; но този, на когото е сторено добро, трябва да го разкаже, дори и ние да не искаме това.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Изцеленият човек беше неопровержимо доказателство за извършеното чудо. Той беше станал толкова здрав в ума си, че позна Иисус и Го помоли да бъде с Него. Вероятно се боеше, че, когато се отдели от Иисус, отново може да попадне във властта на бесовете. Но Господ, показвайки му, че дори и да не е физически с Него, но оставайки под покрова на Божията благодат, може да бъде недосегаем за дяволските мрежи, му каза: „Върни се у дома си и разкажи какво ти стори Бог“.
Той не каза: „какво Аз ти сторих“, за да ни даде пример за смиреномъдрие и да ни научи всяко успешно завършено добро дело да приписваме на Бога. А изцеленият прояви такава разумност, че разказваше какво му бе сторил Иисус. Макар Господ да му заповяда да говори за това, което му сторил Бог, той разказваше за направеното от Иисус.
И така, и за нас важи правилото: когато сторим добро на някого, не бива да желаем то да бъде разгласявано; но този, на когото е сторено добро, трябва да го разкаже, дори и ние да не искаме това.