От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 27

Жестокостта на демоните се разкрива ясно в образа на нещастния човек – гол, оставен сам сред гробовете, без подслон, живеещ в срам и унижение. Той е живо свидетелство за безпощадната същност на падналите духове и за тяхната дълбока нечистота. Всеки, когото те обсебват, изпада в най-голяма бедност, лишен от всякакво благо, от разум и дори от човешко достойнство.

Може да попитаме: „Защо Бог допуска демони да завладяват хората?“ Отговорът е, че причината е дълбока и скрита. Един от светиите казва на Бога: „Съдилищата Твои са бездна велика.“ Бог понякога съзнателно допуска човек да изпадне под властта на демоните – не за да го погуби, а за да научи чрез него мнозина как действат злите духове, за да ги избегнат. Страданието на един става поука за всички.

 Тълкувания върху Евангелието според Лука

“в къща не живееше”. В древността не е имало приюти или болници за такива бесновати хора и те просто са били прогонвани от хората или унижавани чрез мерки, които са били колкото неефективни, толкова и жестоки. При такива обстоятелства нещастните хора можели да намерят подслон единствено в пещерите по скалистите склонове, които изобилствали в Палестина и които евреите използвали за погребение на мъртвите. В Ум Кайс, който се намира на мястото на древната Гадара, все още могат да се видят много пещери, които служат за жилища на по-новите араби. Някои от тези пещери са толкова обширни, че в тях могат да се настанят до четиридесет души.