От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 5

„Излезе сеяч“ – това е Синът Божи. „Излезе“ от недрата на Отца и от Своята скритост, и стана видим. Кой излезе? Този, който винаги сее. Защото Синът Божи никога не престава да сее в нашите души: Той сее добрите семена не само тогава, когато учи, но и чрез самия свят, и чрез събитията, които стават с нас и около нас. Той излезе не за да погуби земеделците или да изгори страната, а само за да сее. Защото земеделецът често излиза не само да сее, но и за друго.

Той излезе да сее „своето“ семе. Защото словото на учението беше Негово собствено, а не чуждо. Пророците, например, каквото и да говореха, не го говореха от себе си, а от Духа; затова и казваха: „Това говори Господ.“ А Христос имаше Свое семе; затова, когато учеше, Той не казваше: „Това говори Господ“, а: „Аз ви казвам.“

Когато Той сееше, тоест учеше, едно семе падна край пътя. Не каза: „сеячът хвърли“, а „то падна“, защото сеячът сее и учи, а словото пада в сърцата на слушателите. А те се оказват или път, или камък, или тръни, или добра земя.

И тъй, става ясно, че елинските подготвителни науки заедно с философията са дошли при хората от Бога, но не по пътя на наставлението, а по същия начин, по който дъждът се излива и върху плодородна почва, и върху тор, и върху жилища. И еднакво пониква и тревата, и пшеницата; израства и смокиня върху гробище, както и други още по-непретенциозни дървета. Тези случайни плодове на човешките ниви, възникнали под влиянието на такъв дъжд от науки, понякога са по-красиви от плодовете, отглеждани със специално старание.

И тези растения символично се различават от истинските, защото са вкусили от същата сила на този дъжд, но не са получили същата благодат като онези, които са поникнали в тлъста почва — или са изсъхнали, или са били изкоренени.

И тук е полезна притчата за сеенето, която Господ обясни. Защото Той е единственият Земеделец, Който обработва човешката земя, Който още от сътворението на света посява питателни семена, непрестанно оросявайки ги с Господния Логос. Но времената и приелите почви са породили различия.

Стромати

Ask ChatGPT

Първото от тези чудесни поучения е притчата за сеяча, която изобразява самото начало на насаждането на Божието слово в сърцето на човека. В страна като Галилея нищо не би могло да бъде по-познато и по-разбираемо от образите и картините, представени в тази притча; а самият сеяч би могъл да бъде там, пред очите на всички, и да сее току-що разорана нива на близкия хълм, спускащ се към езерото.

“излезе сеяч”. Сеячът е Божият Син, Който “излезе” от недрата на Отца, от Неговата съкровеност и стана видим. Кой излезе? Този, Който винаги сее. Защото Синът Божий не престава да сее в душите ни: Той сее добри семена в душите ни не само когато поучава, но и чрез този свят и чрез онези явления, които се извършват с нас и около нас. Той не е излязъл оттам, за да погуби обработващите земята или да изпепели страната, а само за да сее. (блаж. Теофилакт).