И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
“Кимнаха” – “Дали знак, а не викали, и това са моряци, които не правят нищо без викове и шум! Защо? Защото чудният улов на риба ги лишил от език. Като очевидци на божествената тайна, която се бе случила пред тях, те не можели да крещят, можели само да повикат със знаци. Рибарите, които дошли от другата лодка, в която били Яков и Йоан, започнали да събират рибата, но колкото и да събирали, в мрежите влизала нова. Рибите сякаш се надпреварвали да видят кой пръв ще изпълни заповедта на Господ: малките изпреварвали големите, средните усъдрствали пред по-големите, големите прескачали по-малките; не чакали рибарите да ги хванат с ръце, а сами скачали в лодката. Движението на дъното на морето спряло: никоя от рибите не искала да остане там, защото знаели Кой е казал: “да произведе водата влечуги, живи души” (Бит. 1:20)” (св. Йоан Златоуст).
Няма посочени паралелни места.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Но обърни внимание и на следното: когато Петър и тези с него не можеха сами да изтеглят мрежата, и от страх и изумление не смееха да говорят, защото удивлението ги бе лишило от глас — те, казва се, дадоха знак на другарите си, очевидно рибари, да им помогнат да изтеглят улова (Лука 5:7). Защото мнозина са съдействали и съдействат на труда на светите апостоли — най-напред тълкувателите на свещените книги на светите евангелия, а след тях пастири, учители, наставници на народи и познавачи на истинското учение. Защото мрежата и до днес се издига нагоре, когато Христос я изпълва и призовава към обръщане онези, които се намират в морските дълбини, тоест, в бурите и неволите на света, според написаното.