Иисус полагаше ръце върху всеки болен и ги избавяше от болестта, показвайки, че святата Му плът носи в себе си силата на Божието Слово, което Той направи Свое, като вложи в нея сила, достойна за Бога. Така узнаваме, че макар Единородното Божие Слово да стана подобно на нас, То не се е умалило с нищо, а е останало Бог, Който лесно извършва всичко — дори и чрез собствената Си плът. Именно чрез тази плът Той вършеше чудеса. Когато Иисус влезе...
Иисус полагаше ръце върху всеки болен и ги избавяше от болестта, показвайки, че святата Му плът носи в себе си силата на Божието Слово, което Той направи Свое, като вложи в нея сила, достойна за Бога. Така узнаваме, че макар Единородното Божие Слово да стана подобно на нас, То не се е умалило с нищо, а е останало Бог, Който лесно извършва всичко — дори и чрез собствената Си плът. Именно чрез тази плът Той вършеше чудеса.
Когато Иисус влезе в дома на Петър и видя жената, измъчвана от силна треска (огница), макар да можеше като Бог да каже: „Изчезни, болест!“, Той не го направи, а докосна ръката ѝ , за да покаже, че и плътта Му извършва изцеление, понеже тя е Божия. И веднага, казва Писанието, треската я напусна (Марк 1:31, Лука 4:39).
Нека и ние приемем Иисус, защото когато Той влезе в нас — в ума и сърцето ни, ще угаси пламъка на страстите, ще ни изправи и укрепи духовно, за да Му служим, тоест да вършим угодно Нему. Виж още каква сила има допирът до Неговата свята плът: Той прогонва болести, демони, съкрушава силата на дявола и изцелява мнозина само за миг.
Макар да можеше да върши чудеса с дума или жест, Той докосваше болните, за да ни научи, че в святата Му плът действа самото Слово. Тази плът Той направи Своя, като вложи в нея Божествена сила. Затова, нека Той се докосне и до нас, а още по-добре, нека ние се докоснем до Него чрез тайнственото благословение, за да ни освободи от душевните ни болести и от бесовските нападения и страсти.
“като излезе”. По-точно: “като стана” (ἀναστάς). В синагогата Господ поучаваше седнал. “Той влезе”. Лука пропуска преди стих 31 споменаването на призоваването на двете двойки братя (срв. Марк. 1:16-19), поради което тук Христос е представен да върви сам. “силна огница”. Тази сравнителна точност при определянето на болестта е естествена за Лука като лекар. “Го молиха”. Имат се предвид Петър и неговите домашни, които молели за изцеление. “Като се приближи до нея”. По-точно “застана наведен над нея”. “запрети на огницата”. Тази болест...
“Той влезе”. Лука пропуска преди стих 31 споменаването на призоваването на двете двойки братя (срв. Марк. 1:16-19), поради което тук Христос е представен да върви сам.
“силна огница”. Тази сравнителна точност при определянето на болестта е естествена за Лука като лекар.
“Го молиха”. Имат се предвид Петър и неговите домашни, които молели за изцеление.
“Като се приближи до нея”. По-точно “застана наведен над нея”.
“запрети на огницата”. Тази болест е представена тук, сякаш е враждебна лична сила.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Иисус полагаше ръце върху всеки болен и ги избавяше от болестта, показвайки, че святата Му плът носи в себе си силата на Божието Слово, което Той направи Свое, като вложи в нея сила, достойна за Бога. Така узнаваме, че макар Единородното Божие Слово да стана подобно на нас, То не се е умалило с нищо, а е останало Бог, Който лесно извършва всичко — дори и чрез собствената Си плът. Именно чрез тази плът Той вършеше чудеса.
Когато Иисус влезе в дома на Петър и видя жената, измъчвана от силна треска (огница), макар да можеше като Бог да каже: „Изчезни, болест!“, Той не го направи, а докосна ръката ѝ , за да покаже, че и плътта Му извършва изцеление, понеже тя е Божия. И веднага, казва Писанието, треската я напусна (Марк 1:31, Лука 4:39).
Нека и ние приемем Иисус, защото когато Той влезе в нас — в ума и сърцето ни, ще угаси пламъка на страстите, ще ни изправи и укрепи духовно, за да Му служим, тоест да вършим угодно Нему. Виж още каква сила има допирът до Неговата свята плът: Той прогонва болести, демони, съкрушава силата на дявола и изцелява мнозина само за миг.
Макар да можеше да върши чудеса с дума или жест, Той докосваше болните, за да ни научи, че в святата Му плът действа самото Слово. Тази плът Той направи Своя, като вложи в нея Божествена сила. Затова, нека Той се докосне и до нас, а още по-добре, нека ние се докоснем до Него чрез тайнственото благословение, за да ни освободи от душевните ни болести и от бесовските нападения и страсти.
Коментари върху Евангелието от Лука