От Лука свето Евангелие – глава 4 – стих 18

Той Ме изпрати да благовествам на бедните (Лука 4:18). Бедните тук обозначават езичниците. Защото именно те са истински бедните – нямайки абсолютно нищо: нито Бога, нито закона, нито пророците, нито правдата, нито каквито и да било добродетели. Поради това Бог Го изпрати, за да възвести на нищите, да проповядва на пленниците освобождение (Лука 4:18). Защото ние бяхме пленници, държани дълги години във вериги от сатаната, бидейки в плен – тоест негови поданици.

Иисус дойде да проповядва освобождение за пленниците, а на слепите – проглеждане (Лука 4:18). Именно чрез Неговото слово и чрез проповедта на Неговото учение слепите проглеждат. Защото вестта за освобождение се отнася не само до пленниците, но и до слепите. Да освободи потиснатите. А кой е по-потиснат и съкрушен от човека, когото Иисус освободи и изцели?

Да проповядва благоприятната Господня година (Лука 4:19) означава времето на благодат и спасение.

Беседи върху Евангелието от Лука

Нашият Спасител, когато веднъж в синагогата прочете това пророчество пред множеството юдеи, затвори книгата и каза: „Днес се изпълни това Писание, което чухте“ (Лк. 4:21). И започвайки оттогава Своето учение, Той благовестеше на бедните, като ги постави първи сред всички в блаженствата Си: „Блажени нищите по дух, защото тяхно е Царството Небесно“ (Мат. 5:3).

А на измъчваните от зли духове и онези, които по-рано са били обладани от бесове като пленници, Той възвестява освобождение, призовавайки всички към свобода и разкъсване на оковите на греха с думите: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). На слепите Той даваше прозрение, като възвръщаше зрението на телесните очи, и още повече – на онези, които духовно са били слепи, Той даряваше светлината на истинското благочестие.

Пророчеството, което бе приведено, показва, че първо Христос ще бъде Господар и Началник на евангелското дело, а след Него Неговите ученици ще бъдат служители на същото дело, както предсказва същият пророк, казвайки: „Колко прекрасни са нозете на онези, които благовестят доброто, които благовестят мир!“ (Ис. 52:7; Рим. 10:15). Той напълно точно казва, че нозете на благовестителите на Христовото благовестие са прекрасни. Защото как не биха били прекрасни онези нозе, които за кратко време обиколиха целия свят и изпълниха всяко място с благочестивото учение за Спасителя на света?

Доказателство в полза на Евангелието

Необходимо беше Христос да се открие пред израилтяните по плът, за да засияе тайната на въплъщението пред онези, които не я познаваха. И Той мъдро показва, че е помазан от Бог Отец за спасението на света под небето, като първо донася тази радостна вест на жителите на Назарет – онези, сред които бе израснал по плът. И така, влизайки в синагогата, Иисус взе свитъка за четене и, като го разгърна, избра откъс от пророците, който възвестяваше тайната за Него. В тези думи чрез пророческия глас Той ясно заяви Сам за Своето въплъщение и идване, за да спаси света под небето.

Защото ние казваме, че Синът е помазан именно защото стана подобен на нас по плът и се въплъти. Тъй като, бидейки едновременно Бог и човек, Той Сам дарява Духа на творението като Бог, а като човек Го приема от Бога Отца, освещавайки цялото творение. Понеже Той сияе от Светия Отец и от Него излива Духа, и Го изпраща както върху висшите сили като Свой собствен, така и върху онези, които разпознаха Неговото пришествие.

Коментари върху Евангелието от Лука

“Съкрушението по сърце” били може би израилтяните, чиито сърца били отначало големи и високи, и били дом Божий, а впоследствие, когато започнали да служат на идолите и да грешат по различни начини, сърцето им се съкрушило и разстроило, като вместо дом Божий, станало разбойнически вертеп.

И така, Господ дошъл, за да изцели и тях, да даде на слепите прогледаве, на пленените освобождение – и на езичници, и на израилтяни. Защото и едните, и другите били пленени от сатаната и слепи.

Това може да се разбира и за мъртвите, защото и те, бидейки пленени и съкрушени, чрез възкресението се освободили от властта на ада.

Евангелист Лука предава тук пророчеството според текста на Седемдесетте, но с някои промени. Руският превод на Евангелието гласи: “защото Той помаза…”. В същото време от гръцки по-точно би трябвало да се преведе: “заради което, поради което Той (и) помаза” (οὗ ἕνεκεν ἔχρισε). Така според гръцкия превод пребиваването на Духа в Христос предхожда помазанието или избора, но според оригиналния текст, към който се придържа и руският превод, пребиваването на Духа е обусловено от самото това помазание. Но същността на въпроса и в двата текста, автентичния и на Седемдесетте, остава една и съща: Светият Дух пребъдва върху Христос и Той е помазаникът или Месията в изключителния смисъл на думата.

“Ме помаза”. Посвети, постави (блажениТеофилакт).

“бедните” – както материално, така и духовно угнетени (срв. Мат. 5:3).

“имат сърца съкрушени”, същото като плачещите (срв. Мат. 5:4).

“на пленените… и на слепите”. Термини, обозначаващи духовното робство и невежество на хората, от които Месията ще ги освободи.

“на слепите прогледване”. Това е добавка на Седемдесетте.