Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
“книгата на пророк Исаия”. Очевидно четенето на частта от Закона (“параша”) вече е било приключило, когато Христос изразил желание да чете. Затова Му е била дадена книгата на Исаия и Той е прочел от нея, вероятно предвидения по реда раздел (“гафтара”). Евангелистът казва, че Христос, щом отворил книгата, веднага намерил раздела, който искал, с което очевидно иска да изтъкне, че книгата на Исайя не е била отворена случайно на определена страница, а че това е дело на Божествения промисъл. Книгата на Исайя, както и останалите, е представлявала сноп от листове, увити около ролка и завързани с шнур. По онова време се е пишело само от едната страна на листа. Такива свитъци се поставяли в специална кутия, а главите на свитъците били все отгоре и на всеки от тях било изписано името на някоя свещена книга, за да могат лесно да бъдат намерени при нужда.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Когато Му подали книгата, той я разгънал и намерил не това, което случайно попаднало, но което Сам желаел. Защото не мисли, че Той отворил книгата, и случайно намерил това място, където било написано за него. Това станало по Негово желание. А какво било написано? Дух Господен Ме помаза, т.е. посвети Ме, постави Ме да благовестя на бедните, т.е. на езичниците, които, нямайки нито закон, нито пророци, наистина били в голяма нищета.