От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 32

Тайната на Христос беше установена още преди сътворението на света, но се разкри в последните времена на века. Тя стана светлина в мрака за онези, които се заблудиха и паднаха в ръцете на дявола.

Защото те са призвани от Бог Отец към познание на Сина, Който е истинската Светлина (Йоан 1:9), но и да участват в славата на Израил (Лука 2:32). Защото, макар някои от тях да станаха хулители и непокорни, имайки ум, изпълнен с неразумие, останалите все пак се спасяват и се прославят чрез Христос.

Началото на тяхното спасение станаха боговдъхновените ученици, чието сияние на слава озарява, като мълния, целия поднебесен свят.

В друг смисъл, Христос е славата на Израил, защото Той по плът произлезе от този народ, макар да е Бог над всичко и да е предвечен.

“светлина за просвета на езичниците”. По-рано ставаше дума за началото на спасението. Сега се посочва, че всички народи ще вземат участие в това спасение и в принасяните от него блага. Преди всичко за езическия свят светлината, донесена от Месията, ще послужи за просвета. Езичниците, според древните пророчества (Ис. 2:2 и сл.; Ис. 11:10, 60:1 и сл.), трябвало да дойдат при Сионската планина и да се подчинят на старозаветната теокрация. Симеон, като старозаветен човек, описва езичниците като намиращи се в тъмнината на религиозното незнание (Ис.60:2), следователно Божията светлина е необходимо да просияе над тях, да просвети техните умове и сърца. В друго положение се намирали юдеите – Божият народ.

 “и слава на Твоя народ Израиля”. Според юдейската представа за Месията, неговото дело по отношение към избрания народ ще бъде да увенчае всички истински израилтяни “със слава” за тяхната вярност на закона. Месията от тогавашната гледна точка на евреите не е бил изкупител от греховете, а само Цар, Който директно ще призове в Своето Царство най-добрата част от избрания народ. Следователно, спасението на Израил означавало спасение не от греховете, но само спасение от това ненормално положение, в което се намирал израилският народ по време на Христовото идване.  

Защо някои тълкуватели (например, Едершейм, с. 253) твърдят, че в тези думи на Симеон “нямало нищо юдейско” и че “с юдейски характер се отличавали само първите думи на Симеон”, остава непонятно за нас.