От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 4

Тъй като Йосиф бил потомък на цар Давид, той трябвало да отиде във Витлеем, родното място на своя велик царски прeдшественик, за да запише името си. Това очевидно е станало през зимата на 750 г. от основаването на Рим. Но тъй като зимата в Палестина понякога била доста мека и топла, така че след дъждовете през ноември понякога имало зеленина по полята, където стадата са изведени за паша, Йосиф решил, въпреки разстоянието на пътуването, да вземе със себе си Мария, която също произхождала от Давидовия род и не можела да не изпитва желание да посети родното място на своя царски предшественик, особено сега, когато наближавало времето на раждането на нейния Давидов син.

След като се подготвили за трудното пътуване, т.е. взели провизиите, които били необходими според броя на дните за пътуване, Йосиф и Мария тръгнали на път. Спускайки се от планинския склон, на който бил разположен Назарет, те трябвало да поемат по пътя, водещ през долината Ездрилон, която сега изглежда безлюдна и изоставена, но по онова време кипяла от най-бурен стопански живот. Според Йосиф Флавий по онова време Галилея ׳ е била толкова гъсто населена, че е имало 240 града и селища, от които най-малките са имали поне петнадесет хиляди жители. Дори да допуснем известно преувеличение в това свидетелство, остава неоспорим фактът, че населението на тази област е било изключително гъсто, така че според една арабска легенда човек в древността е можел да пътува там цяла година и да не прекара две нощи в нито едно селище.

Пътят криволичил през най-богатите градини, лозя и поля до Самария, която току-що била възстановена от Ирод, и то с такъв разкош, че ласкателният цар я сметнал за достойна да бъде наречена Севастия – гръцки синоним на латинската дума Augustus – в чест на своя велик римски господар. Но праведните пътешественици не могли да останат дълго нито в Самария, нито в други самарянски градове, защото навсякъде срещали презрителния или недружелюбен поглед на самаряните с тяхната вековна вражда към юдеите, и затова, може би след като спрели при Якововия кладенец, близо до Сихем или Сихар, побързали да напуснат самарянската земя, за да намерят отдих в свещената земя на Израил.

“Тръгна” – По-точно: възлезе (ἀνέβη).

“от Назарет” (вж. Мат.2:22–23). Предполагат, че Йосиф е живял временно в Назарет: тук имало работа за него. А кога предците на Мария се заселили в Назарет, е неизвестно.

“града Давидов”, т.е. градът, където се родил Давид.

“от дома и рода Давидов”. Племената, произхождащи от синовете на Яков, се наричали колена (φυλαί), разклоненията от синовете на тези патриарси се наричали родове (или отечества – πατριαί), а отделните семейства в тези родове се наричали домове (οἷκοι). Следователно Йосиф бил от род, произхождащ от Давид, и принадлежал към същия клон, към който принадлежал Давид.