През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя.
През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя.
Беше четиридесет и втората година от царуването на Август и двадесет и осмата от покоряването на Египет и смъртта на Антоний и Клеопатра, с която завърши египетската династия на Птолемеите, когато при първото преброяване, по време на управлението на Квириний в Сирия, в юдейския Витлеем се роди нашият Спасител и Господ Иисус Христос, според пророчествата за Него.
За това преброяване при Квириний споменава и Йосиф Флавий, най-знаменитият от еврейските историци, като добавя и друг разказ за станалото по същото време въстание в Галилея, за което се споменава и в Деянията чрез думите на нашия Лука:
“След него, когато беше преброяването, яви се Юда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.” (Деян. 5:37).
Църковна история 1.54.
“През ония дни” – неопределен израз, но във връзка с предходния разказ може да се предполага, че се има предвид времето, когато се родил Йоан Кръстител.
“Излезе заповед” – бил издаден указ. Тук става дума за издаването или обнародването на указ в Юдея: в Рим той станал известен по-рано.
“От кесаря Августа”, т.е. от римския император Август (впоследствие името Август – “най-свещен” – станало общо прозвище на римските императори). Първоначално Август се наричал просто Октавиан.
“Да се направи преброяване”, т.е. опис на лицата и предметите, на които се налага държавен налог (данъци и мита). При този опис, както може да се заключи от втория стих, където той се поставя във връзка с ценза (т.е. оценката на имуществото) на Кириний, се правело записване на подлежащите на облагане лица в специални данъчни книги.
“По цялата земя” – по-точно: по цялата вселена (πᾶσαν τὴν οἰκουμένην). Тук се подразбира цялата Римска империя; римските императори са носели титлата “господари на вселената”.
Тук е необходимо да се даде кратък отговор на онези възражения на отрицателно настроените към евангелския текст критици, които се опитват да разколебаят авторитета на свидетелството на Евангелието от Лука.
а) Те посочват мълчанието на римските историци като цяло за преброяването по времето на Август. Но, на първо място, тези историци – Тацит, Светоний и Дион Касий – са много по-късни от нашия свещен повествовател, евангелист Лука. Освен това Дион Касий няма запазен разказ за годините 745-752, а може би в тази изгубена част е имало указание за преброяването по времето на Август. “Аналите” на Тацит започват директно от Тиберий. А Светоний е възможно да не е споменал преброяването по някои свои причини. Що се отнася до юдейския историк Йосиф Флавий, който не споменава преброяването, за което говори Лука, той също може да не е придавал голямо значение на това преброяване, което е било извършено в съответствие с юдейските обичаи и е било наредено директно от Ирод, а не от Август. Последвалото преброяване, което е извършено през 10 г. сл. Р. Хр. според римските обичаи и грубо оскърбило евреите, той вече е отбелязал. И накрая, от Светоний и Тацит е известно, че след смъртта на Август в римския сенат е бил прочетен ръкописният опис на публичните постъпления и разходи, оставени от Август, с отбелязване на размера на данъците и налозите. Оттук можем да заключим, че преброяването на населението е извършено при Август.
б) Казва се, че по времето на раждането на Христос Юдея е била само васална на Рим държава, че е имала свой цар, който единствен е имал правото да преброява поданиците си. Но какъв цар е бил Ирод? Всъщност той е бил само номинален цар и е получил тази титла от Август като почетно отличие за лоялността си към Рим; преди това е имал титлата тетрарх. Той не можел да сключва договори с никого без съгласието на кесаря, нито пък можел да предаде трона си дори на сина си. Ето защо Август можел да назначи преброяване на населението в Юдея, като в този случай проявявал само известна снизходителност, а именно разрешение да се извърши преброяване според юдейските обичаи.
в) Казва се също, че списъците на легатите на Сирия по времето на раждането на Христос са добре известни: от 10 г. пр. Р. Хр. Сирия е управлявана от Тиций Сенций Сатурнин и Квинтилий Вар, при когото умира Ирод. Следователно Христос е роден при Вар. Но е много вероятно първото преброяване на населението, като въпрос от голяма важност, да е било поверено от Август на специално упълномощено лице, каквото е могъл да бъде Квинтиний, а Вар също е останал легат на Сирия. Кардинал Уилям Сирле казва: ” В древните паметници е записано името на консула Квириний, който по времето на Август е бил изпратен в Сирия като началник” (Biblical Studies 12). За повече информация по този въпрос вж. проф. Михаил Богословский (Священная история Нового Завета, Санкт Петербург 1866, 310-340).
Няма посочени паралелни места.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Господ избра за време на Своето рождение най-доброто време на мир, защото причината за Неговото раждане в света беше човешкият род да получи даровете на висшия мир.
Защото е написано: “Той е нашият мир, Който направи от двата народа един” (Еф. 2:14); тоест Той е Този, Който установи за ангелите и хората единен дом на Бога като благочестив Посредник и Помирител.
И така, нашият Господ се роди във време на мир, за да може тогава да учи, че обещаното пророчество се отнася за Него: “Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида” (Ис. 9:7).
Беседи върху Евангелията