Светите хора са толкова благопристойни, че даже когато изпълняват своите обети, те проявяват срамежливост. Така и в този откъс виждаме, че Елисавета, която несъмнено желаела синове, се криела в продължение на пет месеца. Каква е била причината за това криене, ако не срамежливост? Защото за всяко дело има предписана възраст и това, което е подходящо в един момент, е неприлично в друг, а промяната на възрастта често променя естеството на всяко действие. Ето, и за съпружеството е предписан период в...
Светите хора са толкова благопристойни, че даже когато изпълняват своите обети, те проявяват срамежливост. Така и в този откъс виждаме, че Елисавета, която несъмнено желаела синове, се криела в продължение на пет месеца. Каква е била причината за това криене, ако не срамежливост? Защото за всяко дело има предписана възраст и това, което е подходящо в един момент, е неприлично в друг, а промяната на възрастта често променя естеството на всяко действие. Ето, и за съпружеството е предписан период в живота, в който е прилично да се стараят за раждането на деца, докато човек е в разцвета на годините си, докато има надежда да зачене или сили да се грижи за детето, докато раждането на детето съответста на обичая, докато има склонност към телесно събиране. …
Онази, която някога се криела, защото заченала син, започнала да върви уверено, защото родила пророк; онази, която преди се изчервявала, сега благославя; онази, която преди се съмнявала, била укрепена. “Защото, ето – казва тя, – щом гласът на твоя поздрав стигна до ушите ми, младенецът в утробата ми подскочи от радост.” (вж. Лука 1:41)
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Светите хора са толкова благопристойни, че даже когато изпълняват своите обети, те проявяват срамежливост. Така и в този откъс виждаме, че Елисавета, която несъмнено желаела синове, се криела в продължение на пет месеца. Каква е била причината за това криене, ако не срамежливост? Защото за всяко дело има предписана възраст и това, което е подходящо в един момент, е неприлично в друг, а промяната на възрастта често променя естеството на всяко действие. Ето, и за съпружеството е предписан период в живота, в който е прилично да се стараят за раждането на деца, докато човек е в разцвета на годините си, докато има надежда да зачене или сили да се грижи за детето, докато раждането на детето съответста на обичая, докато има склонност към телесно събиране. …
Онази, която някога се криела, защото заченала син, започнала да върви уверено, защото родила пророк; онази, която преди се изчервявала, сега благославя; онази, която преди се съмнявала, била укрепена. “Защото, ето – казва тя, – щом гласът на твоя поздрав стигна до ушите ми, младенецът в утробата ми подскочи от радост.” (вж. Лука 1:41)