Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
Свещеникът принасял жертва от името на народа. Народът очаквал Христос. Йоан беше този, който щеше да възвести Христос.
Втора книга Моисеева – Изход – глава 30 – стих 30
помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници.
Четвърта книга Моисеева – Числа – глава 18 – стих 7
и ти и синовете ти заедно с тебе пазете свещенството си във всичко, що принадлежи на жертвеника и що е вътре зад завесата, и служете; Аз вам подарявам службата на свещенството, а външен, който се доближи, да бъде умъртвен.
От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 5
В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 5
В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
Проф. А. П. Лопухин
По-добре е да преведем тези стихове така: “Когато един ден Захария служеше пред Бога по реда на своята смяна, по жребий, както беше обичай за свещениците, му се падна да прекади, когато влезе в храма Господен, а цялото множество народ се молеше навън по време на каденето.”
“Веднъж”. Някои тълкуватели са се опитали да изяснят този неопределен израз на евангелиста и да определят кога точно се е случило въпросното събитие, а следователно и зачатието на Йоан Кръстител. От факта, че Йерусалимският храм е разрушен от римляните на 9 – ия ден от петия месец (15 юли) на 823 г. от основаването на Рим, точно в деня, когато според Талмуда започва своето служение първата смяна, те заключават, че около година преди Рождество Христово, т.е. в годината на зачатието на Предтечата, вероятно 748 г., Авиевата смяна е служила през първата половина на годината от 17 до 23 април, а през втората половина на годината – от 16 до 22 септември, и затова те приемат, че явяването на Ангела на Захария е станало през втората половина на 748 г. (Богословский, с. 150).
“Служеше пред Бога”. т.е. изпълнявал свещеническите си задължения именно пред Бога, тъй като храмът се смятал за място на благодатното присъствие на Йехова.