„за небесното мислете, а не за земното.“ Християните трябва да „мислят“, тоест с цялото си вътрешно разположение да бъдат привързани към горния свят. Но това не означава, че апостолът отрича необходимостта човек да се грижи и за земното: още тук, във втората половина на главата, той например учи вярващите да бъдат особено внимателни към задълженията, които им налага земният, и по-специално семейният живот; изобщо той не отрича възможността християнинът да се ползва и да се радва на земните блага (срв....
„за небесното мислете, а не за земното.“
Християните трябва да „мислят“, тоест с цялото си вътрешно разположение да бъдат привързани към горния свят. Но това не означава, че апостолът отрича необходимостта човек да се грижи и за земното: още тук, във втората половина на главата, той например учи вярващите да бъдат особено внимателни към задълженията, които им налага земният, и по-специално семейният живот; изобщо той не отрича възможността християнинът да се ползва и да се радва на земните блага (срв. 1 Кор. 6:12; 10:23). Само че тези блага по никакъв начин не трябва да изместват от сърцето на християнина главната грижа – за вечното, небесното.
Проф. А. П. Лопухин
„за небесното мислете, а не за земното.“
Християните трябва да „мислят“, тоест с цялото си вътрешно разположение да бъдат привързани към горния свят. Но това не означава, че апостолът отрича необходимостта човек да се грижи и за земното: още тук, във втората половина на главата, той например учи вярващите да бъдат особено внимателни към задълженията, които им налага земният, и по-специално семейният живот; изобщо той не отрича възможността християнинът да се ползва и да се радва на земните блага (срв. 1 Кор. 6:12; 10:23). Само че тези блага по никакъв начин не трябва да изместват от сърцето на християнина главната грижа – за вечното, небесното.