избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
От Матея свето Евангелие – глава 3 – стих 17
И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 2 – стих 15
и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
Севериан Гавалски (355 – след 408)
Друг тълкувател казва: и преди потопа, и след потопа, преди Закона и по времето на Закона ангели служеха на Бога за нашето спасение, но не постигнаха нищо докрай. А сега Бог чрез домостроителството на Господа „ни премести (ἐρρύσατο – “пресели”) в царството на Своя възлюбен Син“ (Кол. 1:13). Защото ангелите обича като служители, а Христос – като Син. Следователно Той не ви въведе в царството на ангелите, а „в царството на Сина на Своята любов“. Ние сме под властта на Наследника, а не на слугите (срв. Евр. 1:2, 14).
“в царството на Сина на Своята любов” (τοῦ υἱοῦ τῆς ἀγάπης αὐτοῦ). И тъй, апостолът Го нарича „Син на любовта“, понеже е обичан като Син, а не защото по природа е син на Божията любов. Така и „синовете на непослушанието“ не са по природа синове на непослушанието (Еф. 2:2; 5:6); нито „синовете на геената“ са нейни чеда по природа (срв. Мат. 23:15); нито дяволът е по природа „син на погибелта“, нито противникът – „син на греха“. По същия начин и Господ не е син на любовта по природа; но понеже има обичани служители, а Синът е обичан именно като Син, апостолът казва: „на Сина на Своята любов“ (Кол. 1:13).
Или пък думите могат да се разбират така: „Пресели ни в царството на любовта на Своя Син“. Защото Синът, като ни възлюби, пострада за нас, за да ни удостои със Своето царство. Затова апостолът казва: „Пресели ни в царството на Своя Син“ (Кол. 1:13). Понеже по любовта и благодеянието към грешниците Той притежава пълно и неизменно подобие с Родилия Го, Синът е образ на Отца (срв. Кол. 1:15). (Катена)