Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 13

Ако само ти беше ми писал за желанието си да узнаеш по каква причина е казано: „звезди скитници, за които мракът е навеки запазен“, може би бих те обвинил в незнание и бих ти отговорил накратко, че тъмнината се пази за хората, а не за звездите – и с това бих приключил. Но понеже мнозина, смятани от хората за разумни, също са се стремили да узнаят това и, след дълги размишления, са го признали за въпрос с голяма важност, то аз съвсем не те осъждам, а ще се постарая да обясня всичко възможно най-ясно.

Затова казвам: в посланието става дума за хора, чието падение е непростимо, а не за самите звезди, облаци, вълни и дървета, които авторът привежда само като образи. С тях той иска да покаже, че хората по собствена воля търпят същото, което онези (природните явления) имат по своето естество.

свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.

Следващите образи разкриват срамния характер на моралното поведение на лъжеучителите. Те са сравнени със свирепи морски вълни, защото сърцето им е бурно и неспокойно, тласкано от телесни похоти и страсти, и както бурните морски вълни изхвърлят на повърхността всякаква тиня, така и те изваждат наяве всякаква нравствена нечистота. А резултатът от такова поведение за някои може да бъде „корабокрушение във вярата“ (1 Тим. 1:19).

Като хора, лишени от морална устойчивост и духовен порядък, лъжеучителите най-накрая са уподобени на „звезди скитници“ (ἀστέρες πλανῆται).

“Звезди скитници”: „На тях приличат еретиците, не защото сияят на небосклона на вярата ни, и през тях преминава Слънцето на правдата – Христос, Който довежда добродетелите до зрялост и вдъхва живот на верните, а защото, приемайки вид на ангел на светлината, както прави и злият им първоизточник дяволът (2 Кор. 11:13–14), те се движат винаги в противоречие с учението на Господа, като омрачават всички, които се приближат до тях, и **на себе си приготвят вечна тъма.“ (блаж. Теофилакт)