За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, – за присмех е праведният, непорочният човек.
За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, – за присмех е праведният, непорочният човек.
Книга на Иова – глава 17 – стих 6
Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
Книга Премъдрост Соломонова – глава 5 – стих 3
и, като се разкайват и въздишат от притеснение на духа, ще думат в себе си: това е оня същият, който беше някога си за присмех и за приказна гавра помежду ни.