От Йоана свето Евангелие – глава 21 – стих 15

Освен тази обща цел, това явяване на Господа има и една друга, конкретна цел: възстановяването на апостол Петър, който се е отрекъл от Христос, в неговите апостолски права.

В края на обяда (по-точно от гръцки, когато закусили – ἠρίστησαν) Господ попитал Петър дали Го обича повече от другите. Разбира се, Христос пита това с цел да припомни на Петър предишното му изявление за любовта му към Христос (Иоан 13:37).

„паси Моите агънца“. Трябва да отбележим, че вярващите тук са наречени от Господа агнета или агънца, за да се покаже колко се нуждаят от грижите на апостолите, а самите грижи са означени като хранене, пасене (βόσκε ἀρνία μου).

Трикратното повторение на същия въпрос е с цел да напомни на Петър за трикратното му отричане от Христос. Много е вероятно огънят, около който той стоял сега, да му е напомнял за огъня, около който се е топлил през нощта в двора на първосвещеника.

Отговорът на Петър показва колко смирен е станал той: той вече не говори за своята беззаветна преданост към Христос, а само дава утвърдителен отговор на Христовия въпрос. И не само това, но и смирено заявява, че любовта му към Христос не е това, което Христос би желал да види от негова страна.

Христос го пита дали Го обича с такава любов, която се основава на убеждението във високите достойнства на обичаната личност, и която любов е дело на човешката воля (това е смисълът, в който Христос използва глагола ἀγαπᾶν). В отговора си обаче Петър говори само за своето приятелско сърдечно разположение към Христос (в този смисъл той използва глагола φιλεῖν, срв. Иоан 11:3). Господ обаче приема това признание на Петър и му поверява да пасе Неговите словесни овце.

С това на Петър не се дава никаква специална власт, която да го отличава от другите апостоли. Не, тук той бива възстановен в достойнството си, което е загубил с отричането си. Господ и на него поверява, подобно на другите апостоли, грижата за вярващите.