На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
За да укрепи учениците, Христос им дава дара на Светия Дух, а също така използва и външен знак (символ) – духането. Някои древни тълкуватели виждат тук само символ. Така например Теодор Мопсуестийски бил осъден на V Вселенски събор за твърдението, че при първото Си явяване на учениците Христос не им е дал Светия Дух, а само се е престорил, че вдъхва Духа в тях (Правило 22). В днешно време Цан подновява тази ерес, като твърди, че в пасажа, който разглеждаме, Христос говори само за бъдещото низпослание на Духа.
Според Цан духването, който Христос използва тук, е само символ. Той не дава на апостолите никакви специални правомощия или йерархични предимства. Ако тук им се дава правото да опрощават и да не опрощават грехове, то не е в тайнството на изповедта, за което тук изобщо не става дума, а само чрез провъзгласяване на всички хора на великата истина, че оттук нататък в Христос всеки може да получи опрощение на греховете, ако има покаяние и вяра, както се изисква от онези, които влизат в Христовата църква.
Но подобно тълкуване не може да бъде прието. Изисква се твърде много въображение, за да се види в предоставянето на апостолите на правото да прощават и задържат грехове поръка за проповядване на Евангелието. Такова поръчение Христос дава директно (вж. Мат. 28:19 – 20). Нещо повече, в Евангелията няма нито един случай, в който Христос да е използвал символ, който да не съдържа действителното съдържание.
По-правдоподобно изглежда мнението на Б. Вайс, според когото тук Христос не дава онзи Дух, който е обещал на всички вярващи (Йоан 7:39), а особен дар, запазен за апостолите и, разбира се, за техните наследници. Що се отнася до правото да прощават и задържат грехове, давайки това право на учениците Си, Христос изпълнява обещанието, което някога е дал на всички апостоли в лицето на Петър (Мат. 16:19). Но в такъв случай не може да не се съгласим с онези богослови (напр. Лоизи), които казват, че с това даване на Духа и правото да прощават и задържат греховете Христос поставя началото на съществуването на Църквата.
От Матея свето Евангелие – глава 16 – стих 19
и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
От Матея свето Евангелие – глава 18 – стих 18
Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Разбира се, земните началници имат власт да свързват, но единствено тялото. Тази връзка обаче засяга самата душа и преминава на небесата, и каквото извършат долу на земята свещениците, Бог го потвърждава на небето и одобрява решението на робите. Не значи ли това, че им е дадена цялата небесна власт? На тях е казал: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите,ще се задържат“. Каква власт може да бъде по-голяма от тази, „защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина“, а аз виждам, че Синът е предал цялата тази власт на свещениците. Те са въздигнати и до тази власт така, като че вече са се пренесли на небесата, надминали са човешката природа и са се освободили от нашите страсти. И тъй, ако цар отдаде на някого от подвластните си тази чест, че да затваря в тъмница и пак да освобождава когото поиска, този човек за всички би станал достоен за завиждане и знаменит.
Шест слова за свещенството