И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„И който видя, засвидетелствува…“ Според обяснението на отците на Църквата (свети Йоан Златоуст, Кирил Александрийски) евангелистът тук говори за себе си, в смирение, както и на други места, без да назовава пряко името си. Той настоява, че свидетелството му е напълно вярно с оглед на факта, че по негово време на разказите за чудотворни събития от живота на Христос понякога се е гледало с голямо недоверие (вж. Лука 24:11, 22; 2 Пет 1:16).
„И който видя, засвидетелствува…“
Заради неговите разкази за чудесата, станали по време на Христовата смърт, за които говори само той, евангелистът можел да бъде заподозрян в желание да издигне своя авторитет пред другите автори на Евангелия, и той затова предварително заявява, че не е имал друга цел, освен да утвърди у своите читатели вярата в Христос.