Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
„още малко“. Учениците не можели да съчетаят в своята представа всичко, казано от Христос за Неговата бъдеща среща с тях. Той ту заявявал, че ще мине много време, преди да ги види, че ще трябва да преминат през път на страдания (Иоан 16:2), ту казвал, че ще дойде при тях скоро, веднага щом им приготви жилище на небето (Иоан 14:3), така че те можели да предположат, че раздялата ще продължи само няколко часа. Апостолите вече били объркани от този израз...
„още малко“. Учениците не можели да съчетаят в своята представа всичко, казано от Христос за Неговата бъдеща среща с тях. Той ту заявявал, че ще мине много време, преди да ги види, че ще трябва да преминат през път на страдания (Иоан 16:2), ту казвал, че ще дойде при тях скоро, веднага щом им приготви жилище на небето (Иоан 14:3), така че те можели да предположат, че раздялата ще продължи само няколко часа. Апостолите вече били объркани от този израз „още малко“.
„Аз отивам при Отца“. Освен това ги смущавали и Неговите думи: „Аз отивам при Отца”. Някои от тях вероятно били склонни да виждат в тях намек за предстоящо славно отиване на Христос на небето, подобно на това, с което бил удостоен пророк Илия, който бил взет от земята с „огнена колесница и огнени коне“ (4 Цар. 2:11). Но тогава изглеждало неразбираемо за какво скорошно Свое завръщане говори Христос. Нима пребиваването Му на небето ще бъде кратко? Но това противоречало на казаното от Господ на апостолите по-рано (Иоан 13:36 – 14:3). Също така може би мислили, че Христос ще им се яви при последното Свое пришествие, когато ще дойде да съди света (Мат. 19:28). Но това „още малко” обърквало всички техни представи.
Проф. А. П. Лопухин
„още малко“. Учениците не можели да съчетаят в своята представа всичко, казано от Христос за Неговата бъдеща среща с тях. Той ту заявявал, че ще мине много време, преди да ги види, че ще трябва да преминат през път на страдания (Иоан 16:2), ту казвал, че ще дойде при тях скоро, веднага щом им приготви жилище на небето (Иоан 14:3), така че те можели да предположат, че раздялата ще продължи само няколко часа. Апостолите вече били объркани от този израз „още малко“.
„Аз отивам при Отца“. Освен това ги смущавали и Неговите думи: „Аз отивам при Отца”. Някои от тях вероятно били склонни да виждат в тях намек за предстоящо славно отиване на Христос на небето, подобно на това, с което бил удостоен пророк Илия, който бил взет от земята с „огнена колесница и огнени коне“ (4 Цар. 2:11). Но тогава изглеждало неразбираемо за какво скорошно Свое завръщане говори Христос. Нима пребиваването Му на небето ще бъде кратко? Но това противоречало на казаното от Господ на апостолите по-рано (Иоан 13:36 – 14:3). Също така може би мислили, че Христос ще им се яви при последното Свое пришествие, когато ще дойде да съди света (Мат. 19:28). Но това „още малко” обърквало всички техни представи.