Тъй като в стих 13 се казва, че Духът ще възвести това, което чуе от Отца, а в стих 14 се казва, че ще вземе от Сина („от Моето“, т.е. това, което Аз имам), за да премахне това привидно противоречие, Христос отбелязва, че на Сина принадлежи всичко, което принадлежи и на Отца (Иоан 17:10; срв. Лука 15:31). Не се ли принизява обаче достойнството на Светия Дух, когато се казва, че Духът възвестява само онова, което чува от Бог Отец и...
Тъй като в стих 13 се казва, че Духът ще възвести това, което чуе от Отца, а в стих 14 се казва, че ще вземе от Сина („от Моето“, т.е. това, което Аз имам), за да премахне това привидно противоречие, Христос отбелязва, че на Сина принадлежи всичко, което принадлежи и на Отца (Иоан 17:10; срв. Лука 15:31).
Не се ли принизява обаче достойнството на Светия Дух, когато се казва, че Духът възвестява само онова, което чува от Бог Отец и Бог Син? “Слушането на речта” на другите Лица на Светата Троица не изключва собственото участие на Духа в Божествения съвет. Нещо повече, фактът, че Духът ще възвести цялата истина, дава право да се заключи, че Той е едно по същност с Отца и Сина.
Друг въпрос, който може да изникне: не се ли съдържа в думите: „Всичко, което Отец има, е Мое“, намек, че Светият Дух произлиза от Сина, както произлиза от Отца? Не, изхождането на Духа от Отца не би могло да се има предвид от Христос тук, защото в целия този раздел от 7 стих нататък Той говори за дейността на Духа, а не за Неговите лични качества като божествена Ипостас, Той няма предвид отношенията на Лицата на Светата Троица помежду им, а тяхното отношение към делото на спасението на човечеството.
Проф. А. П. Лопухин
Тъй като в стих 13 се казва, че Духът ще възвести това, което чуе от Отца, а в стих 14 се казва, че ще вземе от Сина („от Моето“, т.е. това, което Аз имам), за да премахне това привидно противоречие, Христос отбелязва, че на Сина принадлежи всичко, което принадлежи и на Отца (Иоан 17:10; срв. Лука 15:31).
Не се ли принизява обаче достойнството на Светия Дух, когато се казва, че Духът възвестява само онова, което чува от Бог Отец и Бог Син? “Слушането на речта” на другите Лица на Светата Троица не изключва собственото участие на Духа в Божествения съвет. Нещо повече, фактът, че Духът ще възвести цялата истина, дава право да се заключи, че Той е едно по същност с Отца и Сина.
Друг въпрос, който може да изникне: не се ли съдържа в думите: „Всичко, което Отец има, е Мое“, намек, че Светият Дух произлиза от Сина, както произлиза от Отца? Не, изхождането на Духа от Отца не би могло да се има предвид от Христос тук, защото в целия този раздел от 7 стих нататък Той говори за дейността на Духа, а не за Неговите лични качества като божествена Ипостас, Той няма предвид отношенията на Лицата на Светата Троица помежду им, а тяхното отношение към делото на спасението на човечеството.