Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
„нямат извинение“. Тъй като светът би могъл в свое оправдание да изтъкне незнанието, за което говори тук Христос, то Той разяснява, че такова самооправдание е неоснователно. Самото неведение е грях, след като Христос е поучавал и извършвал велики чудеса пред очите на юдеите. Ако те не са успели въпреки това да придобият истинско познание за Бога, Който е изпратил Христос, то ясно е, че таят в сърцето си омраза не само към Христос, Когото не са познали, но и към Бога.
Няма посочени паралелни места.
Св. Григорий Велики (Двоеслов) (540 – 604)
Едно е да не вършиш добро, а друго е да мразиш учителя на доброто; както има разлика между внезапните и умишлените грехове. Нашето състояние обикновено е такова, че обичаме доброто, но поради немощ не можем да го изпълним. Но да се греши с умисъл, означава не само да не вършиш, но и да не обичаш доброто. Както понякога е по-тежко да обичаш, отколкото да вършиш, така е по-голямо зло да мразиш правдата, отколкото да не я изпълняваш. Има някои в Църквата, които не само не вършат доброто, но и го преследват, и мразят в другите това, което те самите пренебрегват да правят. Грехът на тези хора не е грях на немощ или неведение, а умишлен и съзнателен грях.