Това ви заповядвам: да любите един другиго.
Пак казвам и няма да престана да казвам:
Блажен е онзи човек, който е презрял всичко земно и тленно и е придобил любовта.
Неговата награда расте с всеки ден.
За него е приготвен венец, на него е дарувано Небесното царство.
Него възхваляват всички ангели, него прославят всички небесни сили, него с радост посрещат ликовете на архангелите.
За него ще се отворят небесните двери, той ще влезе с дръзновение, ще застане пред Божия престол и ще бъде увенчан от Неговата десница.
И ще царува с Него во веки веков.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
И това е удивителното в любовта: докато в другите добродетели често се примесва злото, любовта е свободна от всякакви такива несъвършенства. Например, нестяжателният често страда от това, че е беден, онзи, който говори добре, често изпада в гордост, а смиреномъдрият понякога се превъзнася в съвестта си. Но любовта е освободена от всички тези недостатъци, защото няма как да изпадне в гордост този, който обича.
Защото [такъв човек] ще живее на земята така, сякаш е на небето, наслаждавайки се навсякъде на мир, и ще плете за себе си безбройни венци. Такъв човек ще запази своята душа чиста от завист, гняв, злоба, суетност, лоши желания и всякаква неподобаваща страст. Защото както никой не би се нанесъл с радост на себе си зло, така и този човек не би сторил лошо и на своите ближни.
Такъв човек, след като е придобил тази благодат, още намирайки се на земята, ще бъде наравно с архангел Гавриил.