„Аз съм истинската лоза“. Думите на Христос за Себе Си като за лоза са също такава алегория, както и тези, че е врата към кошарата на овцете и Добрия Пастир (Иоан 10:1 – 10 – 10). Подобни алегории, съдържащи идеята за развитието на Царството Божие на земята и изобразяващи това Царство като лозе или лоза, присъстват и в Стария Завет (Ис. 5:1 – 7 – 7; Иер. 2:21; Иез. 15:1 – 6 – 6 и др.). Но много вероятно е...
„Азсъмистинскаталоза“. Думите на Христос за Себе Си като за лоза са също такава алегория, както и тези, че е врата към кошарата на овцете и Добрия Пастир (Иоан 10:1 – 10 – 10). Подобни алегории, съдържащи идеята за развитието на Царството Божие на земята и изобразяващи това Царство като лозе или лоза, присъстват и в Стария Завет (Ис. 5:1 – 7 – 7; Иер. 2:21; Иез. 15:1 – 6 – 6 и др.). Но много вероятно е Христос, предлагайки на учениците алегорията за лозата, да е имал предвид не само тези старозаветни паралели, но и току-що завършилата Тайна Вечеря, на която Той е пил с учениците Си вино и под вид на вино им е преподал Своята собствена кръв. Забележително е, че в следпричастната молитва, запазила се в „Учението на Дванадесетте апостоли” (Didache XII apostolorum: La Didache. Instructions des Apötres, ed. J.P. Audet. Paris, 1958, c. IX, 2), се съдържа изразът „светата лоза Давидова” (ἡ ἁγιά ἄμπελος Δαυίδ), отнасящ се към Христос.
Защо Христос нарича Себе Си „истинска лоза“? Нима обикновените лози не са истински? Тук прилагателното „истински” (άληθινός) има несъмнено значение на „принадлежащ към висшия свят, но действащ в този свят между хората подобно на лоза, подчинена на закона за органичния живот” (Холцман). С това Господ иска да каже, че Неговото отношение към хората най-добре е да се сравни с отношенията на стъблото на лозата с нейните пръчки.
„Моят Отец е лозарят“ (ὁ γεωργός, букв. земеделецът). Както показва употребената тук гръцка дума, това не е обикновен работник, а стопанин. Той е насадил истинската лоза – Христос, като Го е изпратил в света.
Проф. А. П. Лопухин
„Аз съм истинската лоза“. Думите на Христос за Себе Си като за лоза са също такава алегория, както и тези, че е врата към кошарата на овцете и Добрия Пастир (Иоан 10:1 – 10 – 10). Подобни алегории, съдържащи идеята за развитието на Царството Божие на земята и изобразяващи това Царство като лозе или лоза, присъстват и в Стария Завет (Ис. 5:1 – 7 – 7; Иер. 2:21; Иез. 15:1 – 6 – 6 и др.). Но много вероятно е Христос, предлагайки на учениците алегорията за лозата, да е имал предвид не само тези старозаветни паралели, но и току-що завършилата Тайна Вечеря, на която Той е пил с учениците Си вино и под вид на вино им е преподал Своята собствена кръв. Забележително е, че в следпричастната молитва, запазила се в „Учението на Дванадесетте апостоли” (Didache XII apostolorum: La Didache. Instructions des Apötres, ed. J.P. Audet. Paris, 1958, c. IX, 2), се съдържа изразът „светата лоза Давидова” (ἡ ἁγιά ἄμπελος Δαυίδ), отнасящ се към Христос.
Защо Христос нарича Себе Си „истинска лоза“? Нима обикновените лози не са истински? Тук прилагателното „истински” (άληθινός) има несъмнено значение на „принадлежащ към висшия свят, но действащ в този свят между хората подобно на лоза, подчинена на закона за органичния живот” (Холцман). С това Господ иска да каже, че Неговото отношение към хората най-добре е да се сравни с отношенията на стъблото на лозата с нейните пръчки.
„Моят Отец е лозарят“ (ὁ γεωργός, букв. земеделецът). Както показва употребената тук гръцка дума, това не е обикновен работник, а стопанин. Той е насадил истинската лоза – Христос, като Го е изпратил в света.