Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.
Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.
„Чухте“. Но учениците са все тъжни. Господ вижда, че те сякаш не Го слушат, и затова казва с полувъпрос: „чухте“ – тоест, какво е това? Нима не чухте, че ви казах, че пак ще дойда при вас? Защо падате духом?
„да Ме бяхте любили“. За да ободри учениците при предстоящата раздяла, Господ призовава към тяхната любов, каквато те би трябвало да имат, но която сега сякаш не звучи в душите им. Любовта на апостолите към Христос, ако беше истинска любов, би ги накарала да приемат охотно кратката раздяла с Христос, за да Му дадат възможност да възлезе при Своя небесен Отец и да бъде прославен: любящият винаги жертва своите интереси в полза на любимия.
„Моят Отец е по–голям от Мене“. Някои отци и учители на Църквата (св. Кирил Александрийски, св. Атанасий Александрийски, блаж. Августин) виждат в тези думи сравнение на състоянието на Христос като Богочовек, със славата, в която непрестанно пребъдва Бог Отец. Последната, от човешка гледна точка, със сигурност е по-висша от състоянието на Сина в Неговия земен живот.
Други пък (например св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Дамаскин) виждат тук развиване на мисълта за произхода на Сина от Отца, Който е „причина и начало на Родения от Него”.
Второто тълкувание тук не е неподходящо, защото думите на Христос в този случай престават да обозначават причината, поради която учениците трябва да се радват на заминаването на Христос при Отца: ако Синът винаги е по-малък от Отца, то какво значение има обстоятелството, че Той отива при Отца? Нима не е все същото – Той си остава по-малкия? (К. Сильченков, Прощальная беседа Спасителя с учениками, с. 212).
Така че остава да приемем първото тълкувание. Действително смъртта на Христос е не само скръбно, но и радостно събитие, тъй като тя полага началото на заминаването на Богочовека Христос към Бог Отец и пълното Му прославяне по човечество (проф. П. Знаменский, с. 318). Състоянието на себепонизяване завършва и започва състоянието на прослава, като тези състояние не се сравняват директно, а „чрез сравняване на самите носители на тези състояния”.
Няма посочени паралелни места.
Св. Атанасий Велики (296 – 373)
Когато Синът казва: “Моят Отец, Който Ме е пратил, е по-голям от Мене”, Той нарича Отца по-голям от Себе Си, защото е станал човек; но като Слово на Отца Той е равен на Отца. Защото Той казва: “Аз и Отец сме едно” (Йоан 10:30), и “който вижда Мене, вижда Отца” (Йоан 14:9). И Той не придобива чрез присвояване това, че трябва да бъде равен на Отца, а е равен по природа и съпричастен на Отца, защото е роден от същността на Отца.