„ще дойдат римляни“. От разговорите, водени на това заседание на Синедриона, става ясно, че главна роля в него са играели първосвещениците или началниците на свещеническите смени. Всъщност, само висшата свещеническа аристокрация, която ни най-малко не се съобразявала с националното достойнство на юдейския народ, е разсъждавала така, както разсъждават тук членовете на Синедриона. Делото на Христос се обсъждало само от политическа гледна точка, а ако фарисеите бяха задали тона на обсъждането, то те биха го оценявали от религиозна страна. Свещениците се страхували...
„ще дойдат римляни“. От разговорите, водени на това заседание на Синедриона, става ясно, че главна роля в него са играели първосвещениците или началниците на свещеническите смени. Всъщност, само висшата свещеническа аристокрация, която ни най-малко не се съобразявала с националното достойнство на юдейския народ, е разсъждавала така, както разсъждават тук членовете на Синедриона. Делото на Христос се обсъждало само от политическа гледна точка, а ако фарисеите бяха задали тона на обсъждането, то те биха го оценявали от религиозна страна. Свещениците се страхували единствено за себе си, да не би да изгубят властта и свързаните с нея печалби, ако римляните дойдат да потушат бунта, който може да причини новопоявилият се Месия. Те са съгласни да пожертват дори такава съкровена мечта на израилския народ като Месия, царя и възстановителя на Давидовото царство, за да запазят някакво подобие на еврейска автономия и своето властово положение.
Проф. А. П. Лопухин
„ще дойдат римляни“. От разговорите, водени на това заседание на Синедриона, става ясно, че главна роля в него са играели първосвещениците или началниците на свещеническите смени. Всъщност, само висшата свещеническа аристокрация, която ни най-малко не се съобразявала с националното достойнство на юдейския народ, е разсъждавала така, както разсъждават тук членовете на Синедриона. Делото на Христос се обсъждало само от политическа гледна точка, а ако фарисеите бяха задали тона на обсъждането, то те биха го оценявали от религиозна страна. Свещениците се страхували единствено за себе си, да не би да изгубят властта и свързаните с нея печалби, ако римляните дойдат да потушат бунта, който може да причини новопоявилият се Месия. Те са съгласни да пожертват дори такава съкровена мечта на израилския народ като Месия, царя и възстановителя на Давидовото царство, за да запазят някакво подобие на еврейска автономия и своето властово положение.