Който пише за човешките [черти] на Словото, знае също и за Неговото Божество, и този, който тълкува Неговото Божество, не е невежа относно Неговото явяване в плът. Но всеки, като знаещ и опитен разпоредник, разграничава правилно и върви по пътя на благочестието. Когато например Писанието казва, че Той плаче, знае, че Господ, станал човек, чрез плача проявява Своята човешка природа, но възкресява Лазар като Бог. Когато се казва, че Той гладува и жадува, това се отнася за Неговото тяло, но...
Който пише за човешките [черти] на Словото, знае също и за Неговото Божество, и този, който тълкува Неговото Божество, не е невежа относно Неговото явяване в плът. Но всеки, като знаещ и опитен разпоредник, разграничава правилно и върви по пътя на благочестието.
Когато например Писанието казва, че Той плаче, знае, че Господ, станал човек, чрез плача проявява Своята човешка природа, но възкресява Лазар като Бог. Когато се казва, че Той гладува и жадува, това се отнася за Неговото тяло, но като Бог Той храни пет хиляди души с пет хляба. И когато Го виждаме да лежи в гроба като човешко тяло, пак знаем, че Той възкръсва като Бог със Своето прославено тяло чрез самото Слово.
Св. Атанасий Велики (296 – 373)
Който пише за човешките [черти] на Словото, знае също и за Неговото Божество, и този, който тълкува Неговото Божество, не е невежа относно Неговото явяване в плът. Но всеки, като знаещ и опитен разпоредник, разграничава правилно и върви по пътя на благочестието.
Когато например Писанието казва, че Той плаче, знае, че Господ, станал човек, чрез плача проявява Своята човешка природа, но възкресява Лазар като Бог. Когато се казва, че Той гладува и жадува, това се отнася за Неговото тяло, но като Бог Той храни пет хиляди души с пет хляба. И когато Го виждаме да лежи в гроба като човешко тяло, пак знаем, че Той възкръсва като Бог със Своето прославено тяло чрез самото Слово.
За Дионисий, епископ Александрийски