От Йоана свето Евангелие – глава 10 – стих 9

Не се заблуждавайте, братя, който живее в тъмнина, е извън вратата, а който мисли, че е влязъл, но не е влязъл през светлината, също е извън оградата. Защото ако Христос е светлината на света и вратата, то Той е светлоносна врата, а не просто обикновена врата, и който е вътре в Него, пребивава в светлината на света. А светлината на света не е тази, която се вижда с телесните очи, а тази, която се съзерцава с ума.

Защото сетивното слънце осветява само телесните очи – не само на хората, но и на неразумните животни, както четириноги, така и птици. А умственото слънце, което се яви в света, осветява само разумните души. Но дори и тях Той не осветява безразборно и недостойно. Защото Той не е безжизнен, или по-скоро Той не е бездушен, както сетивното слънце, което изгрява над праведни и неправедни, над зли и добри.

И макар да се нарича светлина и слънце, Той е над всяка светлина и над всяко слънце, защото е Творецът и Господарят на светлината и слънцето. Той е живот и даващият живот, истина, праведност, освещение, прост, несъставен, благ и всяко благо, и над всяко благо.

И така, като истина, Той става истина за тези, които истински се обръщат към Него; като праведност, Той е за тези, които мразят всяка неправда; като освещение – за тези, които се очистят и измият чрез сълзи; като прост – за тези, които не носят в себе си никаква злоба или зло; като несъставен – за тези, които нямат никакво двуличие, двоедушие или неверие в душата си; като благ – за тези, които, отдавайки се на духовните дела на покаянието, не смесват с тях никакви телесни или житейски грижи и мисли, но се приближават към Него с чист ум и с простосърдечна душа.

Приемайки тези, които приближават до Него с простота, Той ги изпълва с всяко добро, и ги прави участници на блага, които са отвъд разума и отвъд човешкото разбиране, чрез откровението и явяването на Себе Си.

Катехизаторско слово 28

„Аз съм вратата“. Тук Господ вече говори за Себе Си като врата изобщо (той не прибавя: „на овците“). Следователно под „спасяващи се“, „влизащи“ и свободно „излизащи“ на добра паша тук трябва да разбираме не пастирите, а овцете. Това са духовните овце – вярващите в Христос, които Той въвежда в безопасното жилище, Църквата, и на които свободно позволява да ходят по пътищата на живота, за да намерят за себе си онова, което им е по-полезно. Някои от съвременните коментатори виждат в този стих предобраз на това, че всички следващи пастири на духовните овце трябва да получават именно от Христос  своите пълномощия. Но такова обяснение изглежда изкуствено.