Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
„Тая притча им каза“. Това кратко слово на Христос е наречено от евангелист Йоан „притча“ (παροιμία), в смисъл на загадъчно слово, съдържащо в себе си известна тайна (думата е близка до думата παραβολή, която употребяват синоптиците за обозначаване на образно слово). Но παροιμία се различава от παραβολή по това, че означава сравнение, което Христос използва, за да обясни достойнството на Своята личност, докато притчата в истинския смисъл на думата (παραβολή) е използвана от Христос, за да представи основаното от Него Божие царство. Освен това в παροιμία няма историческо движение или развитие, както е в παραβολή.
„Но те не разбраха“. Господ е искал с тези думи да им даде възможност по-добре да разберат Неговата задача, но те не са Го разбрали. И в това сами са били виновни, защото мисълта на притчата е съвсем ясна. Трудно е да не се разбере, че Христос нарича Самия Себе Си истински пастир. Той ясно показва на фарисеите, колко грешат, когато го приравняват към народните смутители-лъжемесии (срв. Иоан 7:12, 26, 31; 8:12, 24 и др.).
Първо, Той отива при Своя народ по прекия път, приемайки установеното от Бога Йоаново кръщение (Иоан 1:31 и сл.), и проповядва в местата, установени от закона за поучаване на вярващите – в храма и в синагогите (Иоан 18:20).
Второ, Той е допускан в тези свещени места, където се събират духовните овци: никой от началниците на синагогата и храма не са възпрепятствали достъпа Му там (Иоан 7:46), а самият Синедрион не предприема още решителни мерки срещу Него (Иоан 7:45 – 52). Даже враговете Му Го слушат (Иоан 7:15) и понякога се съгласяват с Него (Иоан 7:26).
Трето, Неговото учение не е напълно чуждо на народа – мнозина даже започват да вярват в Него (Иоан 8:30) или пък изразяват симпатиите си към Него (Иоан 7:12, 31). Той вече има немалко стадо (Лука 12:32) Свои собствени овци, които доверчиво Го следват. Всичко това е било толкова ясно, че е било невъзможно един съобразителен човек да не разбере, че Христос говори тук за Себе Си – и ако фарисеите не Го разбрали, то е било, понеже са се престрували на неразбиращи…
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Защото Той храни явно, а изпитва скрито… Когато двама слушат думите на Евангелието – единият нечестив, другият благочестив – и тези думи са такива, че и двамата не ги разбират, тогава единият казва: „Той нищо не каза“, а другият казва: „Той каза истината и добре е, че го каза, но ние не разбираме“. Този вторият вече „чука“, защото вярва и заслужава да му се отвори, ако продължи настойчиво да хлопа. А за другия важат думите: „Ако не повярвате, няма да разберете“ (Ис. 7:9, Септуагинта). (Трактат върху Евангелието от Йоан)