От Йоана свето Евангелие – глава 7 – стих 39

„каза за Духа“. Тъй като читателите на четвъртото Евангелие са били слабо запознати с обичаите на празника Шатри и с тяхното тайнствено значение, а също и с обещанията на Христос за изпращане свише на Светия Дух, които се срещат само при Йоан, то евангелистът счита сега за нужно да отбележи, че в този случай Христос е говорил за Светия Дух, Когото е трябвало да получат вярващите в Христос и Който, преди прославянето на Христос, не е бил върху вярващите.

„Дух Светий още не бе даден“. В славянския превод това място е в по-голямо съзвучие с повечето древни кодекси: „не убо бе Дух Святый”, т. е. „не беше още Светият Дух“. Това, разбира се, не показва, че Светият Дух не е съществувал тогава. Не, Той винаги е съществувал и самият евангелист казва, че Светият Дух е бил в пророците (Йоан 3:34), в Иисус (Йоан 6:63), в благочестивите хора (Йоан 4:23) и в цялото творение (Йоан 6:63). Тук се има предвид действието на Светия Дух в Църквата, сред вярващите в Христос. Затова такъв Дух се нарича Дух на възкръсналия и прославен Христос (Йоан 20:22, 15:26, 16:7). Наистина това е нов по отношение на формата на проявление Дух, за Който са предсказали пророците (Езек.11:19, 18:31, 36:26), макар че по същество Той винаги, във всички времена е бил същият Божи Дух. 

Как тогава пророците са пророкували и са извършили тези десетки хиляди чудеса? Но апостолите не изгонваха бесове чрез Духа, а чрез силата, получена от Него, както Той сам казва: „И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват?“ (Мат. 12:27). Това означава, че преди Разпятието не всички са изгонвали бесове чрез Духа, но някои са го правили чрез силата, получена от Него. […] Що се отнася до пророците, то всички допускат, че дарът е бил дар на Светия Дух. Но тази благодат била ограничена, тя отмина и изчезна от деня, в който беше казано: „Домът ви се оставя пуст“ (Мат. 23:38). И даже преди този ден започна нейното изчерпване, защото вече нямаше пророк измежду тях, нито пък благодатта посещаваше техните светини. От тогава Светият Дух беше задържан, но в бъдеще Той трябваше да се излее в изобилие и началото на това даване [на Духа] беше след Разпятието. […] И то беше не само изобилно, но и даровете бяха по-велики.

Духът само временно е присъствал у пророците поради нуждата от пророкуване, но сега обитава чрез Христос във вярващите, като първо започна да живее в Него, когато Той стана човек. Защото, като Бог Той има неизменно това, което е по същност Негово — Своя собствен Дух. Но Той бива помазан заради нас и приема Духа като човек, като не Сам Себе Си прави причастен на Божествените блага, но по човешката Си природа. Така че, когато божественият евангелист казва: „Още не беше даден Светият Дух“, той подчертава, че Иисус още не беше прославен, имайки предвид цялостното и пълно пребиваване на Светия Дух в хората.