Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
Наистина Отец е над всичко, и Той е глава на Христос; но всичко е чрез Словото и Сам Той е главата на Църквата; а Духът е във всички нас и Той е живата вода.
Книга на пророк Исаия – глава 12 – стих 3
Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението,
Книга на пророк Иоиля – глава 3 – стих 18
И ето, в оня ден от планините вино ще капе, и от ридовете мляко ще потече, и всички долища иудейски ще се напълнят с вода, а от дома Господен ще излезе извор и ще напоява долина Ситим.
Проф. А. П. Лопухин
„Който е жаден“. Това са хората, които осъзнават недостатъчността на своите собствени сили, за да получат спасение (срв. Мат. 5:6). Те ще намерят пълно задоволяване на нуждите си, като повярват в Христос, точно както някога евреите са намерили вода за себе си в една чудодейната скала, докато се скитали из арабската пустиня. Следователно тук Христос е изпълнение на онази идея, която се съдържа в този старозаветен образ: Той е истинската скала, от която извира чудотворна вода, истински задоволяваща жаждата на човечеството.
„Който вярва в Мене“. Това обещание има самостоятелно значение: то е ново и по съдържание, и по форма. То не се отнася до задоволяването на нуждите на онзи, който с вяра идва при Христос, а до резултатите, които повярвалият в Христос човек ще постигне и които ще имат отношение към неговото обкръжение. И образът тук е различен от този в стих 37. Там за Божия Дух се говори като за вода от извор, която утолява жаждата на човека, а тук Светият Дух е сравнен с ручеи и потоци, които по време на безводие напояват полето или страната и предпазват растителността от унищожение. Това сравнение поставя вярващия в Христос на едно и също ниво с Христос като извор на жива вода.
„из неговата утроба“. Но все пак не самият човек, нито сърцето или устата му, а утробата му (ἡ κοιλία) е назована извор, откъдето ще потекат потоци жива вода над изсъхналата земя. Този израз – утроба – по отношение на човека означава човешкото тяло, главно от гледна точка на предназначението му като орган за хранене и възпроизводство (Втор. 28:4, 11 според превода на Седемдесетте; Съд. 16:17; Йов 1:21; срв. Лука 1:15; Йоан 3:4).
Следователно, не в бъдещия, а в този земен живот вярващите в Христос стават за мнозина други хора освещаващ и оживотворяващ извор. Такива са били например апостолите, напоили с водите на своето учение цялата вселена – „всея вселенные питатели”, както пее за тях Православната Църква (стихира в деня на апостолите Петър и Павел).
„както е речено в Писанието“. В Свещеното Писание такова изречение няма, но има нещо, което напомня на него. А именно в книгата на Исайя е казано: „и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват” (Ис. 58:11; срв. Зах. 14:8). Онова, което пророците са говорели за значението на израилския народ, което той, бидейки просветен от Бога, ще има за езическите народи, сега Господ прилага към вярващите в Него. Разбира се, това е трябвало да се изпълни над вярващите тогава, когато върху тях слезе Светият Дух, изпратен в света по заслугите на Христос (Йоан 16:13 – 14).