От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 50

Защото, братя мои, що се отнася до тази видима телесна смърт, нима не умираме и ние, които вкусваме небесния хляб, който слиза от небето? Както умират те, така и ние трябва да умрем; това е, за което говорих: за смъртта на това тяло, видима и плътска.

А що се отнася до онази смърт, от която Господ предупреждава и с която умряха техните отци – манна вкусваха и Мойсей, и Аарон, и Финеес; вкусваха я и мнозина, които бяха угодни на Господа, и не умряха.

Защо? Защото те разбраха духовно видимата храна [манната], жадуваха за нея духовно, вкусваха я духовно, за да се наситят духовно. Защото и ние днес възприемаме видима храна; но това е друго тайнство и друго достойнство на тайнството.

Колко много приемат храна от олтара и умират, и въпреки че я възприемат, умират?

Защо апостолът казва: „яде и пие своето осъждане“ (1 Кор. 11:29).

И така, внимавайте, братя: вкусвайте небесния хляб духовно, принасяйте невинност на олтара. Макар и да има ежедневни грехове, те не са смъртни. Преди да пристъпите към олтара, помислете какво казвате: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12). Ти прощаваш, и на теб ти се прощава: тогава приближи се без съмнение – това е хляб, а не отрова.

И така, това е хлябът, който слиза от небето, за да не умре този, който вкусва от него.

Трактат върху Евангелието от Йоан

„не ще умре“. Но в какъв смисъл тук е употребен изразът: да не умира? Обещава ли тук Господ на вкусващите от истинския небесен хляб безсмъртие и по тяло? Не, от стих 40 проличава, че и вярващите в Христос, които следователно вкусват небесния истински хляб, трябва също да умрат: но Христос ще ги възкреси в последния ден. Следователно, тук Христос иска да каже само че вкусването на истинския небесен хляб дава на човека възможност след смъртта да възкръсне за вечен живот. Оттук може да се заключи, че и думите на Христос за странстващите в Синайската пустиня евреи, че са умрели, означава преди всичко, че са умрели духовно, че вкусването на манната само по себе си не им е дало възможност да влязат в толкова тясно общение с Бога, което би продължило и след тяхната смърт: умрели телесно, след смъртта си те не са влезли във вечния живот и не са получили блаженство.