Това неверие на юдеите свидетелства, че те не са сред онези, които Отец дава на Христос. „Всичко, що Ми дава Отец“. Трябва да се предположи известна пауза между последните думи на стих 36 и това твърдение. Слушателите мълчали, мълчал е и Христос, виждайки, че те не могат да се съгласят с Него за значението на извършеното предходната вечер чудо. След известно мълчание Христос обяснява на Своите слушатели, че тяхното неверие в Него произлиза от неправилното им отношение към Бога, и...
Това неверие на юдеите свидетелства, че те не са сред онези, които Отец дава на Христос.
„Всичко, що Ми дава Отец“. Трябва да се предположи известна пауза между последните думи на стих 36 и това твърдение. Слушателите мълчали, мълчал е и Христос, виждайки, че те не могат да се съгласят с Него за значението на извършеното предходната вечер чудо. След известно мълчание Христос обяснява на Своите слушатели, че тяхното неверие в Него произлиза от неправилното им отношение към Бога, и че това неверие ще има за тях страшни последици – а именно лишаване от вечно спасение.
Тези думи на Христос не учат за съществуването на абсолютно божествено предопределение за участта на всеки човек, а указват на подготвящата или предваряща Божия благодат, която въздейства върху сърцето на човека, без да унищожава свободната му воля.
„Няма да го изпъдя вън“. Христос не иска да лиши никого от възможността да влезе в Царството Божие, тъй като е дошъл да изпълнява волята Божия, която е Христос да възкреси в последния ден всички, които са Му дадени, т. е. да ги въведе в блаженството на вечния живот (срв. Йоан 5:29).
Проф. А. П. Лопухин
Това неверие на юдеите свидетелства, че те не са сред онези, които Отец дава на Христос.
„Всичко, що Ми дава Отец“. Трябва да се предположи известна пауза между последните думи на стих 36 и това твърдение. Слушателите мълчали, мълчал е и Христос, виждайки, че те не могат да се съгласят с Него за значението на извършеното предходната вечер чудо. След известно мълчание Христос обяснява на Своите слушатели, че тяхното неверие в Него произлиза от неправилното им отношение към Бога, и че това неверие ще има за тях страшни последици – а именно лишаване от вечно спасение.
Тези думи на Христос не учат за съществуването на абсолютно божествено предопределение за участта на всеки човек, а указват на подготвящата или предваряща Божия благодат, която въздейства върху сърцето на човека, без да унищожава свободната му воля.
„Няма да го изпъдя вън“. Христос не иска да лиши никого от възможността да влезе в Царството Божие, тъй като е дошъл да изпълнява волята Божия, която е Христос да възкреси в последния ден всички, които са Му дадени, т. е. да ги въведе в блаженството на вечния живот (срв. Йоан 5:29).