тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
А за петте хляба свети Йоан ми казва нещо, което не знаех и което не казва свети Матей, нито казва свети Лука, защото на всекиго е дадена собствена благодат. Той ми казва, че петте хляба са били ечемичени. Значи ненапразно казахме, че тази храна е подходяща за плътските хора. Първо, защо хлябовете са от ечемик? Защото пристъпващият към вярата първо трябва да се храни с мляко, после с твърда храна; а ние не бяхме способни на това, а може би и сега за нас е невъзможно. Тъй като ако между нас има разпри и спорове, нима не сме плътски и не постъпваме според човешкия обичай? Всяка добродетел е подходяща за своята храна и затова първо ни се дава да ядем ечемик, после пшеница.
Петте хляба са петте книги на Мойсей; разбираемо е защо хлябовете не са пшенични, а от ечемик – понеже те се отнасят до Стария Завет. Знаете, че ечемиченото зърно е така устроено, че трудно се стига до сърцевината му, защото тя е скрита от люспеста обвивка, а самите люспи са здрави и трудно се отстраняват. Такава е и буквата на Стария Завет, облечена с покривалото на плътските тайнства, но ако успееш да достигнеш до сърцевината, тя храни и насища.
А ако се замислим кое е било това момче, то вероятно това е бил народът на Израил, който поради детинско неразумие имал, но не ядял. Двете риби, както ни се струва, означават двете най-висши лица, които в Стария Завет са били помазвани за свещенство и за царство – свещеникът и царят.
Трактат върху Евангелието от Йоан
От Матея свето Евангелие – глава 14 – стих 17
А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 38
А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 13
Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
Проф. А. П. Лопухин
Учениците очевидно вече сами търсили запаси храна, които могли да имат у себе си някои от хората. Подбудил ги призивът към тях на Христос: „Дайте им вие да ядат“ (Мат. 14:16).