и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
А посредникът [Иисус Христос] между Бога и човеците, Който чрез Самия Себе Си съединява човешкото с Бога, съединява само онова, което е достойно за единение с Бога. Както Той приобщи в Себе Си човека чрез силата на Божеството, бидейки част от общата природа, но не подвластен на страстите на природата, които водят към греха („Защото грях“, казва Писанието, „не извърши, нито се намери лъжа в устата Му“), така и Той ще приобщи всеки човек към единението с Божеството, ако в него няма нищо недостойно за съединението с Бога. Но ако някой наистина е храм на Бога, без да носи в себе си идол или образ на порок, този ще бъде приет от посредника за участие в Божеството, след като е станал чист за приемането на Неговата чистота. Защото, както се казва, „мъдростта няма да влезе в зла душа“, нито чистият по сърце вижда нещо друго в себе си, освен Бога, към когото се е прилепил чрез нетлението и е приел в себе си цялото Небесно Царство.
От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 46
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
Откровение на св. Йоана Богослова – глава 14 – стих 11
Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.
Проф. А. П. Лопухин
Кои са тези, „които са правили добро” или добродетелни хора? Някои (например, еп. Михаил Лузин), виждат тук обозначение на общността от хора, повярвали в Христос. Но щом Господ тук е Съдия на всички човеци, живели във всички времена, то присъдата относно тях не може да се основава това дали те са имали вяра в Христос: повечето от тях, разбира се, и не били чували за Христос. По-правилно е да се предположи, че хората ще бъдат съдени въз основа на вродения у всеки нравствен закон, който впрочем, в своята същност съвпада с това, на което учи богооткровеният закон (срв. Рим. 2:12 – 16).
Христовите слушатели е трябвало да заключат от думите Му, че тяхното собствено спасение зависи от отношението им към Христос, Съдията на всички човеци.