Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
Тези, които са постигнали съвършенството на любовта към Бога и чрез добродетелите са въздигнали крилото на душата си, според Апостола биват грабнати в облаците и не отиват на съд. А онези, които не са постигнали напълно съвършенството, но са имали както грехове, така и добри дела, те идват на съд, и там, чрез изследването на добрите и лошите си дела, се пречистват като в огън. Ако везните на добрите дела натежат, те се освобождават от осъждането.
Ако в слушането и вярването има вечен живот, то колко повече в разбирането? Но стъпката към нашето благочестие е вярата, а плодът на тази вяра – разбирането. Не е казано: който вярва в Мен, а който вярва в Този, Който Ме е пратил. Защо трябва някой да слуша Неговото слово, а да вярва в Друг? Не иска ли с това да каже, че Неговото слово е в Мене? И какво означава: слуша словото Ми, но чува Мен? Това значи: Вярвайте в Онзи, Който Ме е пратил; Който вярва в Него, вярва и в Неговото слово, т.е. в Мен, защото Аз съм Словото на Отца.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Христос отчасти и сега възкресява мъртви. Има много хора, които са мъртви духовно (Мат. 8:22; Откр. 3:1). За тях Христос и по-рано е казвал, че Той е пратен да ги оживотвори (Йоан 3:14 – 18; Йоан 4:10 – 42). А сега Христос казва, че те не само образно са мъртви, но и действително пребивават в състояние на смърт и само тогава могат да възкръснат от този смъртен сън, когато повярват в Христос и Го последват.
„на съд не дохожда“. Очевидно, че Христос не прави разлика между телесната и духовната смърт: ненормалното душевно и физическо състояние е същото като телесната смърт. От друга страна, този, който е приел Христовото учение с вяра, има вечен живот още тук, на земята, и този живот човек запазва завинаги (срв. Йоан 4:14, 36).От царството на смъртта човек преминава в царство на живота, а по силата на това се освобождава и от всякакъв съд (“на съд” – εἰς κρίσιν, без определителен член) и от онзи съд, който невярващият сам си навлича с неверието си (Йоан 3:18), и от последния съд, на който ще бъде подложено цялото човечество при възкресението на мъртвите (ст. 29).
Впрочем, освобождението от последния съд не може да се разбира като съвършено освобождение от задължението да се явиш на последния страшен съд. Не, всички хора, и вярващите в това число, ще бъдат съдени (Мат. 25:33 – 34), но за праведниците, които вярват в Христос, този съд няма да има такова ужасяващо значение, каквото той ще има за невярващите (2 Тим. 4:8).