Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.
И така, Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи.“ Болестта беше продължителна, но лечението – мигновено. Парезата беше многогодишна, но възстановяването на тялото – светкавично. Защото Той е Творец на нервите на тялото, Този, Който дарява различни изцеления, същият Този, който чрез намазване с кал даде чудно лечение. За виждащия калта, ако бъде намазана на очите му, би пречила на зрението, но Иисус чрез калта даряваше зрение на слепите.
На едни Той прояви Своята сила по един начин, на други – по друг. А на този каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи.“ Какво изумление, мислиш, че обзе зрителите? Видимото бе удивително, но неверието – ужасно. Дългогодишната болест бе изцелена, но продължителното неверие не бе излекувано. Юдеите оставаха в своите страсти и не желаеха да бъдат изцелени.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Макар че в този момент Господ е имал основание да се опасява от проява на враждебност към Себе Си от страна на юдеите, Той все пак излекувал болния. Въпреки че това се е падало в събота, когато е било забранено носенето на всякакви тежести, Той заповядал на изцеления да вземе своята постелка и да тръгне. Необичайната енергия, която без съмнение била проявена от Христос в това повеление, предизвикала силно въодушевление и у болния, и той, мигновено излекуван, бързо събрал своята постеля и си тръгнал от къпалнята. Впрочем, според най-добрите кодекси в стих 9 не се чете думата „веднага” и това, изглежда, е по-правилното четене. Христос не е желаел да се обръща към народа с поучение по повод извършеното от Него чудо. Той извършил чудото не като знамение за привличане на хората към вяра в Него (срв. Йоан 2:18, 23), а като дело на милосърдие.