– макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –
– макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –
Евангелистът, като загатва за клеветата на завистниците, казва, че макар Иисус лично да не е кръщавал, завистниците, желаейки да настроят фарисеите срещу Него, разпространявали клеветата, че Той кръщава.
Възниква и следният въпрос: защо се казва, че Иисус е кръщавал повече хора от Йоан, а след това се добавя: „макар че не Сам Иисус кръщаваше, а Неговите ученици“? Как трябва да се разбира това? Да не би евангелистът първо да е казал нещо невярно, а после да се е поправил? Или и двете твърдения са верни, че Иисус и е кръщавал, и не е кръщавал?
И двете са верни. Той е кръщавал, защото Сам е очиствал; и не е кръщавал, защото не Той лично е извършвал външното действие. Учениците извършвали телесното служение, а Той действал чрез Своята сила. Защото как би могъл да престане да кръщава, ако никога не престава да очиства?
За Него свидетелства сам Йоан Кръстител, който казва: „Този е, Който кръщава“.
Следователно Иисус и днес кръщава; и докато има нужда ние да бъдем кръщавани, Иисус ще продължава да кръщава. Затова човек без колебание може да пристъпи към по-нисшия служител, защото зад него стои по-висшият Учител.
„Сам … да не кръщаваше“. Евангелистът изрично отбелязва, че Самият Христос не е кръщавал лично, но е предоставил това дело на Своите ученици. Причината е, че подготвителното кръщение за Царството не е могло да се извършва от Този, Който е положил началото на това Царство.
„пак“. Отбелязва се, че заминаването на Христос в Галилея е било повторно: първото заминаване или завръщане е станало след като Христос се кръстил от Йоан във водите на река Йордан (Йоан 1:43).
Няма посочени паралелни места.
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
„Учениците Му… кръщаваха“ (срв. Йоан 3:22), тъй като и самите те бяха кръстени. Защото не е възможно някой да кръщава други, без сам да е кръстен. Това се потвърждава и от следващите думи: че за онези, „които са кръстени, няма нищо, което да им липсва“ (срв. Йоан 13:10).
Ако някой желае, това може да се разбира в смисъл, че те са били кръстени с вода. Но може да се изтълкува и чрез думите, които Сам Христос им казва: „Вие сте чисти чрез словото, което ви говорих“ (срв. Йоан 15:3). Следователно трябва да се признае, че словото на Христос е било за тях кръщение, защото самото кръщение се освещава именно чрез словото – както и Йоан беше осветен и освети повереното му кръщение чрез Божието повеление, което получи (Лука 3:2).
Някои пък казват, че вместо кръщение за тях е било това, че Христос им даде Своето Тяло. Защото как биха могли да кръщават или да бъдат кръстени, ако не вярваха в Неговата Плът и Кръв? Именно затова Той ги предупреди: „Ако не ядете Плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, нямате живот в себе си“ (срв. Йоан 6:53). А когато мнозина се възмутиха и започнаха да роптаят, Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ И Симон Му отговори: „Ние повярвахме и познахме“ (срв. Йоан 6:67–69).
Как биха могли да повярват, ако не чрез същото, чрез което и останалите юдеи можеха да повярват в Него, а именно като слушат думите Му и ги разбират?